Щом разбра, че задаването на въпроси няма да го отведе доникъде, той престана. Тиа беше много по-приятна, когато просто се наслаждаваха взаимно на компанията си. Или спореха за несъществени неща, които нямаха нищо общо с миналия й живот. Езикът на малката вещица ставаше остър и рязък веднага щом арогантността на Бен преминеше границата на онова, което според нея той трябваше да знае. Единственото време, в което получаваше най-доброто от нея — ако можеше да се каже така, — беше в леглото, когато се любеха. Щом свършеха, Бен не беше сигурен кой е победил, защото у него оставаше болка, която траеше до следващото им любене. Виждаше бъдещето си без Тиа извънредно мрачно, но като че ли за проблемите им нямаше никакво решение.
През половината от шестмесечното пътуване двамата се караха, намирайки анонимна сигурност в честите си спорове. През другата половина бяха страстни, но предпазливи любовници. Беше януари 1819 година, прекрасен летен ден, когато „Марта“ пристигна в залива на Сидни. Тиа беше повече от нетърпелива да свърши това безкрайно пътуване, траяло половин година.
Двамата с Бен тъкмо бяха приключили с обеда и бяха излезли на палубата, за да наблюдават операциите по приставането. Изражението му предаваше радостта, че си е пак у дома, въпреки чудесното време, която беше прекарал в чужбина, докато чертите на Тиа издаваха безпокойството й и страха от непредсказуемото бъдеще в тази дива земя, за която не знаеше нищо. Бен забеляза тревогата й и се опита да я облекчи.
— Струва ми се, че ще харесаш Австралия, Тиа. Това е чудесно място и толкова огромно, че ще минат години, преди хората да го опитомят. Робин беше един от първите, които минаха Сините планини, някога смятани за непристъпни, и сега е магистрат в Батхърст. Беше първият еманципант, номиниран за магистрат. — В гласа му се усещаше такава гордост, че Тиа можеше да помисли, че Робин му е брат, а не просто приятел.
— Чудно ми е, че семейството ти е толкова дружелюбно настроено към човек, който е бил осъден за престъпление и депортиран — забеляза тя.
— Едва ли бих нарекъл бракониерството сериозно престъпление — намръщи се Бен. — Освен това, Робин изплати с лихви дълга си към обществото, когато загуби свободата си и земята, за която се беше преборил, и беше осъден отново, задето помогна на избягал затворник. Слава богу, губернаторът Макуори сметна за необходимо да го еманципира. Тогава той намери Кейт Маккензи и животът му наистина се усложни.
Тиа се усмихне неволно.
— Кейт ми изглежда като жена, която бих харесала.
— Ще се запознаеш някой ден с нея и с Робин. И с дъщеря им Моли.
— Може би — изрече загадъчно Тиа. — Нямаше представа какво й готви бъдещето или колко време ще остане в Австралия.
Бен реши да не обърне внимание на забележката й.
— Надявам се, че Деър е дошъл да ни посрещне. Вероятно е посрещал всеки английски кораб, пристигнал в последните седмици.
— Деър е брат ти — изрече Тиа, тъй като беше чувала всичко за него и Кейси, и безнадеждната им, но непоклатима любов. Сега те имаха три деца, две момчета и момиче, и живееха близо до Парамата на река Хоксбъри. Деър беше богат и преуспяващ земевладелец, овцевъд и фермер.
— Да, той е големият ми брат. Може да е донякъде арогантен, но Кейси го поопитоми. Тя ще ти хареса, червенокоса свадливка, която мина през ада и преди да се влюби в Деър, и след това. И Робин, и Деър откриха по трудния начин, че да се влюбиш не означава задължително, че щастието ще дойде веднага. Трудностите, през които минаха, за да спечелят и да задържат жените си, ме накараха да разбера предимствата да си остана свободен и необременен.
— Мислех, че си се отвратил от брака, защото някоя жена ти е разбила сърцето.
— Ами — отрече Бен с подигравателен тон. — Не съм го давал на никоя жена.
Тиа започна да размишлява над думите му в болезнено мълчание. Струваше й се невъзможно красивият, арогантен Бен Пенрод да губи сърцето си с лекота или твърде често. Беше толкова непреклонен по отношение на брака, че беше издигнал защитна стена около сърцето си. Единствената причина, поради която й беше предложил да се оженят, беше заради благоприличието, внушено му от баща му, и защото изпитваше съжаление към нея и се чувстваше отговорен за съдбата й. Най-доброто, което можеше да направи тя в отговор, беше тихо да изчезне от живота му, за да не трябва той да изпитва вина заради положението й всеки път, щом я погледне.
— Дъската е сложена, Тиа, ще слизаме ли? Ще бъде голямо облекчение да стъпя отново на твърда земя. Минаха години, откакто не съм бил във втората си родина. Може да съм роден в Англия, но сърцето ми принадлежи на Австралия.