— Това са какаду и папагали, сигурно ще видиш много кенгура, уалабита, вомбати, различни видове пеперуди, скакалци, скорпиони, змии, крокодили.
— О — изрече тя със смаяна физиономия. — Погледни. Тези орхидеи така ли си растат?
— Да — отвърна Деър. — А това блестящо дърво, което расте до пътя, е бутилково дърво. Цъфти точно по това време на годината.
Едно сиво кенгуру изскочи от храстите и пресече пътя с гигантски скокове. Тиа плесна с ръце и се засмя възхитено.
— Видя ли малкото в торбата й? — запита Бен, обзет от странното желание Тиа да хареса страната му.
— Не — отвърна тя разочаровано. — Но ще знам къде да гледам следващия път.
Пътят до Парамата мина изключително бързо, защото Тиа беше омаяна от околностите. Разбираше любовта на Бен към Австралия, но не беше сигурна, че би могла да оцени тази странна земя като него. Беше много различна от Лондон. Тя се запита колко ли време ще мине, преди да се върне в познатата си среда. Веднага щом успееше да поговори насаме с Бен, възнамеряваше да му се накара здравата, задето я е поставил в такава неловка ситуация.
Минаха през Парамата в късния следобед. Градът се беше разраснал скокообразно и сега се състоеше от много сгради, дървени и тухлени, построени с труда на осъдените в изминалите няколко години. Сега човек можеше да купи почти всичко необходимо тук, без да се налага да пътува до Сидни. Тиа се надяваше да опознае по-добре града. След като излязоха от Парамата, мина малко време и после Бен обяви, че вече са навлезли в земите на имението Пенрод.
То се простираше на запад и на юг покрай бреговете на река Хоксбъри в безкрайни акри, по-голямата част от които бяха освободени от естествената растителност. Двуколката се отклони по един прашен път и стигнаха до една голяма къща с огради, складове, пристройки, затворнически бараки и овце, пасящи по околните склонове. Едно огромно клонесто дърво хвърляше шарена сянка върху правоъгълната двуетажна къща, пилета кълвяха в прашния двор под закрилата на клоните му.
— Стигнахме у дома, Тиа — усмихна се Бен и скочи от двуколката с лекота, която издаваше радостта и гордостта му. — Не може да се сравнява с величествените къщи в Лондон, но ще видиш, че е удобна.
— Чудесна е — каза Тиа съвършено искрено. Не беше очаквала нещо такова в страна, която още не беше изцяло проучена.
Хващайки я за ръката, той я дръпна към вратата.
— Влез, татко сигурно ни чака.
— Чака тебе — поправи го Деър, — а Тиа ще бъде изненада. Приятна, бих могъл да прибавя.
Вратата се отвори и Рой Пенрод излезе, за да посрещне по-малкия си син.
— Добре дошъл у дома, Бен, благодарен съм, че се отзова на молбата ми.
— Уредих пътуването веднага щом получих писмото ти — каза Бен, прегръщайки възрастния мъж. Косата на Рой беше почти изцяло посивяла, но той все още беше красив в навечерието на шестдесетата си годишнина, силен и енергичен за възрастта си. — Къде е Мод?
— Почива си. Деър каза ли ти, че тя е… болна?
— Да, съжалявам. Защо не ми спомена нищо в писмото? Ами ако не се бях върнал веднага? Или ако бях решил, че ще остана в Лондон още няколко месеца, преди да отговаря на молбата ти?
— Доверих ти се, вярвах, че ще постъпиш както трябва — каза Рой, усмихвайки се топло. — Знаех, че няма да ме разочароваш. Освен това, обещах на Мод, че няма да ти развалям прекарването в Лондон, като споменавам за болестта й. Ако не беше дошъл, щях да уредя пътуването до Англия и щях да оставя на Деър грижата за имението Пенрод, макар че господ знае, че си има достатъчно работа със собствената си ферма и земята, която купи от Кейт и Робин.
Рой влезе в къщата и Бен го последва, водейки Тиа. Деър ги следваше плътно. Когато влязоха вътре, Рой като че ли забеляза Тиа за първи път. Отправи въпросителен поглед към Бен, после се намръщи, чакайки той да му я представи. Първата му мисъл беше, че неговият безпринципен син е довел любовница у дома, което той нямаше да позволи.
— Може би трябва да ми представиш твоята… приятелка, Бен — изрече тихо Рой.
Тонът му беше твърд и осъдителен, докато разглеждаше Тиа със сиви очи, поразително наподобяващи тези на синовете му.
— Мисля, че трябва да седнеш, татко — посъветва го Деър, канейки се да избухне в смях.
— Толкова ли е страшно? — запита Рой, решавайки да остане прав, докато чака обяснението на Бен. — Какво е направил пък сега този млад негодник? Да не си направил на любовницата си дете и сега я водиш у дома, за да роди? Предполагам, че не си се замислил да й предложиш брак, нали, Бен?
Бен се разрази в пристъп на дрезгав смях. На Тиа обаче не й беше толкова весел. Днес вече за втори път я наричаха курва и никак не й харесваше, че не са далече от истината. Независимо от каква гледна точка, тя беше любовница на Бен. Лицето й се обагри в ярка червенина и тя отвори уста, за да изригне на прост уличен език, когато Бен осъзна какво предстои да стане.