Тиа седеше мълчаливо, мислите й препускаха във всички посоки. Да скочи ли от файтона, запита се тя унило, и да рискува да се нарани сериозно? Или да чака по-добра възможност да избяга, може би когато този арогантен грубиян е с гръб към нея? Като го гледаше, нямаше да й бъде лесно да го надхитри. Защо трябваше да й се случи точно сега, запита се тя. С изключение на един-два пъти досега не я бяха хващали. Затвор. Мисълта накара тръпки да пробягат по гърба й. Веднъж беше избягала от подобна съдба и ако не правеше каквото й каже този непознат, щеше да изпадне в ситуация, почти също толкова неприемлива, колкото и онази, от която беше избягала, файтонът спря, Бен излезе и стисна ръката на Тиа, за да не избяга, докато той плати на кочияша. Здравата му хватка не й позволяваше да помръдне. Докато Бен бе зает да отброява монетите, Тиа се заоглежда наоколо. Макар че не беше толкова внушително като Сейнт Джордж Парк или площад „Бедфорд“, къщата, която Бен беше наел, се намираше на тиха улица в приличен квартал близо до парка. Улицата беше безлюдна, къщите тъмнееха и бързият ум на Тиа запомни разположението им, за в случай на нужда. Мислите й се пръснаха, когато файтонът се отдалечи. Тя усети как пръстите на Бен се стягат още по-силно около ръката й. Той тръгна към предната врата на малката тухлена къща.
Отключи вратата и бутна Тиа навътре. Един висок мъж с оредяваща коса и силно изправена стойка излезе от една от задните стаи, носейки лампа. Ако можеше да отсъди по тъмното му, съвсем обикновено облекло и добре модулиран глас, Тиа предположи, че мъжът е прислужник.
— Радвам се, че ме изчака, Джийвърс, имам нужда от услугите ти тази вечер.
— Разбира се, господин Пенрод, какво желаете? Погледът му се спря на Тиа, но тъй като беше слуга на място, показа само повърхностен интерес.
Баня, Джийвърс. Донеси незабавно ваната в стаята ми и топла вода, голямо количество топла вода.
Да господине — отговори Джийвърс, питайки се какво ли е замислил Бен.
Беше с него цели две години, още откакто младият австралиец беше дошъл на гости в Лондон, и вече не се изненадваше от никоя постъпка на младия, импулсивен мъж. Джийвърс беше видял много красиви и млади жени да идват и да си отиват през това време, но никога не беше вижда нещо като това улично хлапе, което сега му водеше Бен. За щастие, неговият жребий в живота не беше да разбира прищевките на благородниците, а да обслужва нуждите им, колкото и странни да му изглеждаха.
— Нямам нужда от никаква баня! — протестира Тиа яростно. Всъщност си мечтаеше за такова нещо.
— Мръсна си — забеляза Бен, набърчвайки нос с явно отвращение. — Изобщо къпала ли си се някога в живота си?
— Само когато съм мръсна — отвърна дръзко Тиа.
Като видя как Бен вдига очи към небето, тя се изсмя. Не си спомняше откога не се беше смяла и се почувства прекрасно.
Няколко минути по-късно едно благопристойно почукване на вратата на спалнята на Бен обяви пристигането на Джийвърс. Той отвори вратата и слугата внесе в стаята голяма месингова вана.
— Водата ще се стопли след няколко минути, господине — каза прислужникът, излизайки от стаята.
Бен използва времето, за да се помъчи да изтръгне някои отговори от Тиа. Повечето от въпросите му обаче бяха посрещнати с намусено мълчание.
— Сигурно имаш презиме.
— Не помня — отговори тя кисело.
— Незаконно дете ли си? — запита Бен. — Да не би майка ти да е била уличница?
— По дяволите, никаква уличница! — изригна Тиа, вбесена несправедливото обвинение на Бен.
— Как очакваш да науча истината, ако не ми казваш нищо? — попита Бен с убедителен тон.
— Това не е твоя работа — повтори тя за четвърти път тази вечер.
— Сега вече е моя работа. Ако ще ти помагам, трябва да знам повече за тебе.
— Не съм те молила за помощ.
— Противно момиченце, не си ме молила, а? — измърмори Бен, почвайки да се ядосва. — Коя е Еднооката Берта? Спомена нещо за нея.
Тиа помисли за миг, преди да се реши.
— Тя с жената, която ме взе, когато имах нужда от помощ. Тя не позволява на другите да… да ме наранят.
Бен се изчерви, осъзнавайки, че Тиа говори за мъже, които искат да злоупотребят с нея. Което доведе до другия въпрос:
— Проститутка ли си?
— Копеле такова! Не съм никаква проститутка! — Едва беше изрекла тези думи и налетя на Бен с нокти и зъби, готови да се забият в плътта му. Успя да направи дълбока драскотина на бузата му, преди той да я хване за ръцете и не й позволи да нанесе още щети.
— Мръсна малка вещица! Ще си платиш за това. — Той я дръпна към себе си, седна на леглото, Метна я на коляното си и я обърна по корем. — Трябваше да ти ударя един хубав бой още като те видях за пръв път.