— Недей, моля ти се! Без да й обръща внимание, Бен смъкна панталоните й, оголвайки две съвършени бели полукълба, които го накараха да затаи дъх. Кожата й имаше текстурата на меко, гладко кадифе. Зашеметен, той се взря така, сякаш това беше първото женско седалище, което виждаше през живота си. Тя изглеждаше странно уязвима и невинна в тази безпомощна поза и Бен внезапно загуби всякакво желание да я наказва.
— Хайде, какво чакаш, проклет грубиян? Ако ще ме биеш, бий. Мога да го понеса.
Скърцайки със зъби, Тиа зачака първия удар. Но той не дойде.
2
Смутено изражение се настани на лицето на Бен, когато се втренчи в меките бели полукълба на седалището на Тиа. Изведнъж му се стори, че последното, което би искал да направи, беше да нарани това момиче. Можеше да е крадла и курва въпреки младостта си и независимо че отричаше, но той нямаше сърце да я нарани повече, отколкото животът вече я беше наранил. Извъртайки глава, Тиа отвори очи и го прониза с открито пренебрежителен поглед. Когато първият удар не дойде, тя си пое дъх на пресекулки. После Бен внезапно се изправи и тя се търкулна от скута му. Без да погледне към нея, той бързо се отправи към вратата.
— Ще помогна на Джийвърс да внесе топлата вода. — Гласът му беше нисък и учудващо притеснен, но без да разкрива нещо от причините да промени решението си.
Тиа едва има време да се вдигне от пода, преди Бен да се върне с Джийвърс; двамата носеха по една кофа с вода. Донесоха по още няколко кофи и когато ваната се напълни, Джийвърс дискретно излезе от стаята, затваряйки леко вратата след себе си.
— Събличай се и влизай във ваната — нареди рязко Бен.
— Ами, как не! Не и ако ме гледаш.
— Виждал съм деца и преди — отвърна сухо Бен.
Лицето на Тиа стана тъмночервено под мръсотията.
— Няма да се събличам пред мъж.
Бен изсумтя презрително.
— Много вероятно е не само да си се събличала пред мъже — подметна той сурово.
Стиснала юмруци, Тиа се хвърли към него.
— Вземи си думите назад, арогантно копеле такова!
Избягвайки умело нападението, Бен хвана китките й.
Дългите й сребристи плитки проблеснаха под светлината на лампата и за един миг Бен се усети обзет от тайнственото чувство, че целият му живот ще се разпадне. Има граници на времето, граници на това, което човек може да извърши в живота, и граници на късмета, и Бен усети, че късметът го е напуснал.
Тиа го изгледа с безмълвна войнственост. Беше толкова висок, че тя се плашеше от ръста му, а от мига на първата им среща беше възненавидила неговата арогантност и възмутителното му настояване веднага да му се подчинява. По-черна от гарваново крило, дългата му коса се спускаше по широките рамене в явно незачитане на условностите. Плътни вежди се извиваха над пронизителните сребристосиви очи, които разкриваха противоречията в характера му по-добре от красивото му лице, финия нос или чувствената извивка на устата над твърдата, енергична брадичка. Тиа трепна под погледа на Бен, засенчен от тежките клепачи, и усети нещо странно и непознато да се раздвижва у нея.
Възцари се напрегнато мълчание, докато двамата се мереха с очи. Бен пръв отмести поглед.
— Много добре, ще изляза. Но ако не си във ваната, когато се върна, лично ще смъкна тия мръсни парцали от тебе.
Той се извърна рязко и излезе от стаята.
Щом Бен излезе, Тиа погледна с копнеж към ваната. Не помнеше откога не се е къпала в истинска вана. В последните няколко години трябваше да се оправя с бегло измиване или случайни топвания в реката, когато времето позволяваше. Погледна със съмнение към вратата, питайки се колко време има, преди да се върне Бен, и дали наистина ще я съблече, ако не се подчини на желанието му. Със сигурност изглеждаше способен да направи това, което беше обещал. Решавайки да не подлага отново на изпитание избухливостта му, Тиа бързо се съблече, хвърляйки мръсните си дрехи настрана, и се вмъкна във ваната. Беше божествено.
Вземайки ароматния сапун и кесията за баня, оставени на ръба на ваната, тя направи гъста пяна и въздъхна блажено, когато усети как кожата й се успокоява. Чувстваше се чудесно. Къпането беше разкош, когато нямаше много възможности за това. След като кожата й стана чиста и розова, тя се зае с дългата си руса коса. Два пъти я насапуниса и я изплакна, преди от нея да потече чиста вода. После я изми отново, за всеки случай. Еднооката Берта много пъти беше заплашвала да отреже разкошните й плитки, но Тиа всеки път беше съумявала да отклони тази заплаха. Само това беше останало да й напомня за живота, който някога беше водила, за живота, който доброволно беше изоставила заради свободата.