Тъжната истина беше, че качеството на свободата, която беше спечелила, беше само малко по-добро от това, от което се беше отказала. Но поне беше свободна да ходи където си иска. И животът на улицата не беше толкова отвратителен, колкото онзи, от който беше избягала. Допреди да срещне Бен Пенрод, който заплашваше да отнеме свободата й. Полагайки глава на ръба на ваната, Тиа се отпусна още по-дълбоко в успокояващата вода. Затвори очи, мечтаейки за времето, когато ще може пак да се разхожда из по-приличните квартали на Лондон, без да се тревожи, че ще бъде намерена и върната към… Не, няма да мисли за това, закле се тя с твърда решимост. Някак си щеше да избяга от Бен Пенрод и да се върне към живота, с който вече беше свикнала. Нима Еднооката Берта не казваше, че редовното къпане е вредно за здравето?
Бен стоеше лениво на вратата, подпрял широкото си рамо на рамката, с ръце, кръстосани на масивните му гърди. Питаше се какво ли замисля Тиа. Очите й бяха затворени, главата й почиваше на ръба, русата й коса падаше чак до пода. Една ръка, удивително мека, почиваше облегната на ръба на ваната. Вода се спускаше от пръстите й и Бен не можеше да откъсне поглед от удивително пълните извивки на гърдите й, чиято горна част се виждаше под пяната. Беше разбрал, че тя не го е чула да отваря вратата, иначе щеше да му се озъби, затова той остана неподвижен, наслаждавайки се на изкусителната гледка.
— Ако си свършила с банята, Джийвърс ще ти донесе нещо за ядене.
Очите й се отвориха и тя се спусна още по-надолу в мръсната вода.
— Ка… какво правиш тука? — изфуча тя възмутено.
— Това е моята къща и стаята ми. — Той влезе в стаята, забеляза кърпата, метната на един стол, и я взе.
Приближавайки се към ваната, я протегна към Тиа.
— Ако не искаш Джийвърс да те гледа във ваната, предлагам да излезеш сега.
Тиа я посегна към кърпата, но Бен я задържа далече от нея. Тя се отпусна пак във водата.
— Няма да изляза, докато не се махнеш.
Колко лесно е да раздразниш това дете, помисли Бен, внезапно отвратен от постъпката си. Не му беше присъщо да се държи жестоко с деца. Не че Тиа беше невинно младо същество, непривикнало на такова държание. Тя беше джебчийка, крадла и само господ знае още какво. И все пак, разсъди той, нищо няма да му стане, ако намери искрица благородство за нея в сърцето. С надеждата, че ще й намери дом, където ще я научат на добри обноски, подобаващи на млада дама. При добра подготовка би могла дори да стане камериерка или гувернантка.
— Излизай от ваната, Тиа. Ще се погрижа за огъня, докато се увиеш в хавлията.
Оставяйки хавлията на пейката до ваната, Бен се извърна, за да разбута огъня в огнището. Тъкмо хвърляше още дърва в пламъците, когато чу глухо тупване и пронизителен вик. Извърна се рязко и стреснато видя Тиа просната на пода до ваната.
Без да забележи локвата вода, която беше капала от краищата на пръстите й, тя беше стъпила точно в нея и се беше подхлъзнала на мокрия, силно излъскан под. Кракът й беше излетял напред и тя беше паднала. Главата й се беше ударила в ръба на ваната и тя почти беше изпаднала в безсъзнание.
Гледката на Тиа, простряна във великолепната си голота, остави Бен занемял. Кожата й беше цялата розова и бяла, блестяща от къпането. Тя лежеше сред облак руса коса, която блестеше като лунен лъч под отблясъците от огнището. Краката й бяха дълги и стройни въпреки ниския й ръст. Талията й беше невъзможно тънка, разширявайки се в приятно заоблени хълбоци. Тя беше слаба, като че ли пропуснала много яденета, но когато очите на Бен се впиха в пълните й, украсени с коралови зърна гърди, му стана ясно, че не е детето, за каквото я беше сметнал. Свеждайки поглед към женствения триъгълник между бедрата й, той усети как слабините му реагират силно, когато забеляза, че къдриците, увенчаващи хълмчето й, са много по-тъмнозлатисти от сребристата коса на главата й.
— По дяволите, та ти не си никакво дете!
Разтърсвайки глава, сякаш за да я освободи от някакви паяжини, Тиа се опита да се надигне, намирайки усилието твърде голямо, и се отпусна със стон на пода. Странно измъченият звук накара Бен да раздвижи замръзналите си крайници. Шок беше единствената дума, за която би могъл да се сети, за да опише как се беше почувствал, когато беше открил, че Тиа е млада красавица с разцъфнала женственост. Тялото й беше великолепно оформено, а лицето й невъобразимо прелестно! Имаше лице на ангел, прасковено-сметанен тен под мръсотията, която беше отмила. А очите й! Те имаха най-невероятния синьозелен оттенък, който Бен някога беше виждал. Подобни на скъпоценности, обрамчени с невероятно дълги златисти мигли, разположени под деликатни дъгообразни вежди със същия ярък цвят като миглите. Как не беше успял да забележи тези пълни, нацупени устни, запита се той. Или кожата, толкова мека и кадифена, че закопня да я докосне?