— Удари ли се?
Гневът на Тиа пламна, когато видя, че Бен се е втренчил в нея почти благоговейно. Това никак не й хареса. Тя се вбеси и му се нахвърли като разярена тигрица.
— Проклет извратен тип, престани да ме зяпаш! Не съм по-различна от другите жени.
Бен се намръщи, вдигна хавлията, наметна голото тяло на Тиа и й помогна да се изправи.
— Имаш да даваш някои обяснения, млада госпожице.
— Какви обяснения? — избухна Тиа, загръщайки се в хавлията. — Казах ти, че не съм дете, но ти не ми повярва.
— По дяволите. Като си такъв дребосък, какво да си помисля? Освен това, трудно ми е да повярвам, че една млада жена може да говори така неприлично. На колко си години?
— Казах ти, на осемнайсет.
— Почти дете — измърмори Бен презрително.
Поради някаква неизвестна причина не искаше да мисли за малката свадливка като за голяма жена. Само за часове късметът му се беше преобърнал — от лош към още по-лош. Да намери дом за едно дете — както и да е, но какво, по дяволите, ще прави с една жена?
Джийвърс влезе с храната, поръчана от Бен, и сложи край на разговора, поне за момента. Но в мига, когато прислужникът остави подноса на масата и излезе, Бен отново поиска отговори.
— От колко време живееш на улицата?
— Достатъчно.
— Какъв отговор е това?
— Виж, ваша милост, може ли да ям? Яденето ще изстине, а коремът ми курка.
Бен изскърца със зъби в едва сдържан гняв.
— Не ме наричай ваша милост. Казвам се Бен. Хайде, яж, Тиа, ще почакам.
Нямаше нужда от втора покана. Грабвайки вилицата, тя се нахвърли на храната със стръв, която сепна Бен. Бедното момиче сигурно е гладувало, помисли той в пристъп на съжаление, което доста го изнерви. Загледа вцепенен как тя тъпче храната в устата си със смайваща скорост. Когато в подноса не остана нищо, тя се отпусна назад и въздъхна с очевидно задоволство.
— Може ли сега да си легна, ваша… Бен?
Втренчи се с копнеж в леглото. Не беше спала в легло по-отдавна, отколкото би искала да си припомни — в истинско легло, с дюшек от пера, който изглеждаше толкова мек, че да потъне в него. Жалко, ако не може да го използва, помисли тя, отвръщайки поглед.
— Когато му дойде времето — отвърна непреклонно Бен. — Грубият ти говор и ужасният речник ме карат да повярвам, че си израснала в най-ужасните коптори на Лондон. Винаги ли си живяла в такива невъзможни условия?
Болезнено изражение се разля по красивите черти на Тиа, хипнотизирайки Бен. Красотата й така го омая, че му беше трудно да повярва, че не я е забелязал веднага. Чертите й бяха деликатни, не груби или криви, както би очаквал от улично дете. Какво си мисли, запита се той. Имаше моменти, когато дълбоките й чувства изплуваха на повърхността и разкриваха повече, отколкото би желала. Като сега. Бен би се заклел, че тя крие нещо от него. Нещо, което би могло да промени хода на живота й.
— И аз мога да говоря като тебе — изрече Тиа с тихо достойнство.
— Какво? Какво каза?
— Чу ме добре. — Тя заговори с добре модулиран тон, без никакви следи от жаргон и грубост. — Не ми е добре и се уморих да те слушам как ми се подиграваш.
Бен зяпна, смаян от току-що чутото.
— Коя си ти, по дяволите?.
— Тиа. А ти кой си?
— Може да си си прочистила езика, но все пак си оставаш цапната в устата малка уличница — каза Бен с отвращение.
Тиа изфуча сърдито.
— Не съм никаква уличница! Как се осмеляваш да ме съдиш, когато не знаеш нищо за мене?
— Защо не ми кажеш? — предложи Бен с по-мек тон. — От кого си се научила да говориш така? И ако наистина имаш образование, защо живееш на улицата и си вадиш хляба, като обираш хорските джобове?
Очевидно Бен не задаваше правилните въпроси, защото синьозелените очи на Тиа станаха твърди като камък и устата й се стегна.
— Не е твоя работа.
— Само искам да ти помогна — осмели се той, когато разбра, че тя няма намерение да го осветли.
— Нямам нужда от помощта ти — настоя тя упорито.
— Ако съдя от това, с което се занимаваше допреди няколко часа, бих казал, че имаш нужда от цялата помощ, която можеш да получиш. Бягаш ли от някого? Може би от родителите си?
Тиа замръзна. За един кратък момент изглеждаше като хванато в капан животно.
— Казах ти вече. Нямам родители. Умряха много отдавна.
— По дяволите, Тиа, как да реша кое е най-доброто за тебе, когато ти непрекъснато блокираш усилията ми?