Том Плат, който не можеше да не се намеси, реши да се възползва от случая и започна да обяснява надълго и нашироко платната и рейките на стария „Охайо“.
— Не обръщай внимание на думите му, слушай какво аз ти казвам, невинно момче. Том Плат, не обърквай момчето с празни приказки за „Охайо“
— Ще го унищожите за цял живот, като започнете да му обяснявате предна и задна част на кораба по този начин — застъпи се Том Плат. — Дайте му възможност да разбере няколко основни принципа. Плаването е изкуство, Харви, и аз бих ти показал, ако се бяхме покачили на марса…
— Знам си аз работата. А с приказки ще го убиеш ти. Млъквай най-сетне, Том Плат! Сега след всичко, което казах, как ще свиеш фока, Харви? Помисли си, преди да отговориш.
— Ще го изтегля натам — каза Харви и посочи към подветрената страна на кораба.
— Накъде! Към Северния Атлантически океан?
— Не, към утлегара. След това ще прехвърля въжето назад, както ми показа…
— Не така — намеси се бързо Том Плат.
— Тихо! Той се учи и още не е усвоил добре всички названия. Продължавай, Харви.
— А, не, това беше рифът. Ще захвана с кука такелажа за рифа, след това надолу…
— Смъкни платното, дете! По-ниско! — рече Том Плат с професионална загриженост.
— Ще наведа отвора и ще издигна фала — продължи Харви. Тези термини се бяха запечатали в съзнанието му.
— Сложи ръката си върху него — каза Дългия Джек.
Харви се подчини.
— Ще го сваля, докато примката на въжето допре до задното, не, това е халката, докато желязната халка слезе до долу. След това ще я вържа, както ми каза, а най-после ще издигна фала на форпика отново.
— Забрави халката на халса, но с течение на времето ще ти помогнем да се научиш. За съществуването на всяко въже на борда има основателни причини, иначе нямаше да бъде тук. Разбираш ли какво искам да ти кажа? Тези долари, с които ти пълнят джобовете, малки пътнико, за да можеш сам да преплуваш от Бостън до Куба и да казваш, че Дългия Джек те е научил. Сега ще се разходим малко наоколо, аз ще питам за въжетата, а ти ще посочваш с ръка всяко от тях.
Той започна и Харви, който се чувстваше съсипан, се упъти бавно към посоченото въже. Краят на друго въже го удари по ребрата и почти му извади въздуха от дробовете.
— Когато имаше собствена лодка — провикна се Том Плат, който го следеше със строг поглед, — можеш да се влачиш колкото си искаш. Но дотогава ще изпълняваш всички заповеди бегом. Я повтори още веднъж, да видим как става!
Харви се беше разгорещил от упражненията и последното го изпоти от глава до пети. Сега изглеждаше особено хубав. Беше син на много богат и умен човек и на твърде чувствителна жена, която постоянно го глезеше и по такъв начин превърна почти в магарешки инат твърдостта на характера му. Той погледна към другите мъже и видя, че дори Ден не се усмихва. Очевидно това влизаше в ежедневието, въпреки че беше ужасно уморително. Затова бързо преглътна забележката, въздъхна и се захили. Със същия ум, който по-рано използваше да се налага на майка си, сега прецени, че никой на борда, освен може би Пен не би изтърпял това. Човек научава много и от тона на другите. Дългия Джек назова половин дузина въжета и Харви танцува по палубата като змиорка при отлив и следеше с едно око Том Плат.
— Много добре. Добре направено — насърчи го Манюел. — След вечеря ще ти покажа една малка шхуна, която изработвам сам. Така ще научиш още по-добре всички въжета.
— За обикновен пътник е наистина отлично — забеляза Ден. — Татко току-що каза, че ще се научиш да си изкарваш хляба, преди да успееш да се удавиш. Това е твърде голяма похвала от негова страна. Ще те науча на още много неща, когато сме на вахта следващия път заедно.
— Високо! — изръмжа Диско, взирайки се в мъглата, която се спускаше чак до носа. На три метра отвъд кливера нищо не се виждаше, а отстрани се нижеше безкрайна върволица от тежки, бледосиви вълни, които мълвяха и си шепнеха една на друга.
— Сега ще те науча на нещо, на което Дългия Джек не може да те научи — извика Том Плат и взе от един сандък на кърмата дълбоководен лот, вдлъбнат в единия край, намаза вдлъбнатината с говежда лой и тръгна напред.
— Ще те науча да пускаш Синия гълъб. Шууу! — Диско завъртя щурвала така, че шхуната спря, а Манюел, на когото Харви помагаше (и беше много горд с това), спусна в един миг кливера върху утлегара. Лотът запя дълбока монотонна песен, докато Том Плат го въртеше в кръг.
— Продължавай, човече — обади се Дългия Джек нетърпеливо. — В тази мъгла няма да се доближим много до остров Файър. И без никакви трикове!