— Почакай! — извика Том Плат. — Да не искаш да урочасаш пътуването, Ден. Съвсем сигурно е на кутсуз, освен ако я изпееш, когато свършим цялата работа.
— А, не. Нали, татко? Не, стига да изпееш и последния куплет. Няма защо да ме учиш какво значи!
— Какво е това? — запита Харви. — Какво е кутсуз?
— Кутсуз е нещо такова, което носи нещастие. Понякога е мъж, понякога е момче, дори може да бъде и ведро. Имаше един нож за порене на риба и трябваше да направим две пътувания, за да открием, че той е кутсузът — взе думата Том Плат. — Има най-различни кутсузи. Джим Бък беше такъв, докато не се удави при Джорджис. За нищо на света не бих тръгнал с такъв като Джим Бък, дори и да умирам от глад. Имаше една зелена лодка „Езра Флъд“. И тя беше кутсузлия, ама от най-лошите. Потопи четирима души, а нощем светеше със зловещ пламък.
— Вярвате ли на тия работи? — попита Харви и си спомни какво разправяше Том Плат за свещите и макетите. — Не трябва ли да приемаме нещата такива, каквито са?
Шепот на неодобрение премина през койките.
— На брега — да, но на борда могат да се случат най-различни неща — каза Диско. — Не се подигравай с кутсузите, млади момко.
— Харв, слава богу, не е кутсуз. В деня, когато го спасихме — намеси се Ден, — имахме прекрасен улов.
Изведнъж готвачът отметна глава и се разсмя със странен нисък смях. Той беше твърде особен негър.
— Внимавай! — извика Дългия Джек. — Не прави така, докторе. Не сме свикнали.
— Какво лошо има в това? — попита Ден. — Той не ни ли е талисман и не ни ли потръгна, след като го взехме?
— А, да — отвърна готвачът. — Зная това, но уловът още не е завършил.
— Той няма да ни донесе нищо лошо — продължи Ден разгорещено. — Какво намеквате? Той си е съвсем в ред.
— Нищо лошо няма. Но един ден той ще стане твой господар, Дени.
— Това ли е всичко? — запита спокойно Ден. — Не е истина, това няма да стане в никакъв случай.
— Господар! — натърти готвачът, като посочи Харви. После се обърна към Дени и допълни: — Подчинен!
— Това е нещо ново. Така бързо? — запита Ден със смях.
— Ще видим след няколко години. Господар — подчинен, подчинен — господар.
— Как по дяволите, го измисли? — заинтересува се Том Плат.
— Виждам го в главата си.
— Как? — запитаха всички изведнъж.
— Не зная, но така ще стане. — Той наведе глава и продължи да бели картофи, повече не можаха да измъкнат от него нито една дума.
— Е — шегуваше се Ден. — Сума неща трябва да станат, преди Харви да стане мой господар, но се радвам, че докторът не го нарече кутсуз. Пък аз мисля, че чичо Солтърс е най-големият кутсуз по отношение на собствения си късмет. Съмнявам се дали не разпространява едра шарка. Той трябваше да бъде на борда на „Кери Питмън“. Лодката си е кутсуз сама за себе си, наистина нито за екипажа, нито за уредите има някакво значение отклонението. По дяволите! И при пълно безветрие може да се отвърже.
— Важното е, че се освободихме от флотата — каза Диско. — От „Кери Питмън“ и всички други. — От палубата се чу почукване.
— Чичо ви Солтърс пак е пипнал късмета си — отбеляза Ден, когато баща му се отправи нагоре.
— Времето се прояснява — извика Диско и всички се втурнаха към палубата, за да подишат чист въздух. Мъглата се беше разнесла, а морето в огромни оловносиви вълни се беше втурнало след нея. „Тук сме“ се плъзгаше по дълги бразди и падини, където беше завет и уютно, но те се променяха без почивка и без милост подхвърляха шхуната към върховете на хиляди сиви планини. Вятърът свиреше в платната, а тя се промъкваше в зигзаг из стръмнините. Надалеч морето изригваше гейзери от пяна, които се редуваха сякаш по даден сигнал. Погледът на Харви се изгуби в бързото преплитане на белите и сивите тонове. Четири или пет буревестника кръжаха наоколо и надаваха пискливи звуци, когато прелитаха ниско над носа. Водни капки блуждаеха над безнадеждната пустош, спускаха се надолу с повея, издигаха се и се сливаха отново с водата.
— Стори ми се, че там нещо се появява от време на време — рече чичо Солтърс, сочейки на североизток.
— Не може да е лодка от флотата — каза Диско. Докато здравият нос пореше браздите между вълните, той погледна назад изпод вежди. — Морето се развилия ужасно бързо. Дени, не искаш ли да се качиш и да видиш как са рибарските шамандури?
Дени с големите си ботуши не се заизкачва, а по-скоро припна по главната мачта (Харви преглътна това със завист), задържа се на скрипеца на напречните греди в най-горната част на мачтата и погледът му се плъзна напред, докато забеляза черното флагче на шамандурата върху гърба на голяма вълна, отдалечена на цяла миля.