— А, тютюн, тютюн! — извикаха те и отново се разсмяха.
— Тъкмо ги улучи. За всеки случай хайде да пуснем лодка — предложи Том Плат. Нямам някаква специална диплома по френски, но зная друг език, които те ще разберат, така мисля. Хайде, Харви, ела да превеждаш.
Том и Харви тръгнаха с лодката и когато ги издигнаха на борда на барка, там настана неописуема бъркотия. Кабината беше покрита с ярки цветни картини на Девата — Нюфъндлъндската Дева, както я наричаха. Харви откри, че не разбираха неговия френски и затова разговорът беше сведен до кимания и усмивки. Том Плат размахваше ръце и се обясняваше с тях съвсем ясно. Капитанът го почерпи с неизвестен вид джин и екипажът, който приличаше на миманс от комична опера с косматите си вратове, червени шапки и дълги ножове, го поздрави като брат. Тогава започнаха да се пазарят. Те имаха американски тютюн и то много, не бяха плащали за него данък във Франция. В замяна искаха шоколад и сухи бисквити. Харви се върна обратно с лодката, за да уреди въпроса с готвача и Диско, който държеше склада. Когато се появи отново, щурманът на французите преброи кутиите с какао и торбите с бисквити. Цялата картина напомняше пиратска подялба на плячка. Том Плат излезе от нея, натъпкан с пити тютюн за дъвчене и пушене. След това веселите моряци потънаха в мъглата и последното, което достигна до Харви, бе тази весела песен:
— Как стана така, че не моят френски, а твоите мимики свършиха работа? — запита Харви, докато разпределяха разменената стока сред екипажа на „Тук сме“.
— Разговор със знаци! — изсмя се силно Плат. — Да, разбира се, това беше разговор с мимики, много по-стар език от твоя френски. Френските кораби са натъпкани с франкмасони, затова.
— А ти франкмасонин ли си?
— Така изглежда, нали? — отвърна редовният войник, пълнейки лулата си, а пред Харви изникна още една морска загадка, върху която щеше да размишлява.
Глава VI
Харви най-много се удивляваше на безгрижието, с което някои кораби се лутаха сред необятния Атлантически океан. Рибарските лодки, както казваше Ден, бяха зависими от учтивостта и способностите на съседите си, а от параходите би трябвало да се изисква много повече. Веднъж в продължение на три мили ги преследваше голям товарен кораб, натъпкан чак до горната палуба с рогат добитък, от който се разнасяше остра миризма на обор. Някакъв офицер възбудено викаше през рупора, докато корабът стърчеше безпомощно над водата. Диско направляваше „Тук сме“ откъм подветрената страна и постави шкипера на мястото му:
— Откъде се взехте? За никъде не сте. Скитници — скотовъдци! Само замърсявате пътя в открито море, без изобщо да се съобразявате с тези, които са край вас. Очите ви са останали в чашките за кафе вместо на глупавите ви глави.
При тези думи шкиперът се разлюля върху мостика и каза нещо по адрес на очите на Диско.
— От три дни не сме мерили дължината и ширината. Нима предполагате, че можем да се движим като слепи? — извика той.
— А-а-а, аз мога — му отговори Диско. — Какво е станало с лота ви? Да не сте го изяли? Не усещате ли миризмата на брега или вонята при вас е по-силна?
— С какво ги храните, ей? — запита чичо Солтърс с напрегнато сериозно изражение, тъй като миризмата на обор събуди фермера у него. — Казват, че при такива пътувания животните много отпадат. Не ми влиза в работата, но нещо ми подсказва, че кюспето се е надробило и е напръскало…
— Гръм да те порази! — извика говедарят, облечен в червени дрехи, който стоеше встрани. — От коя лудница са пуснали тоя тип с бакенбардите?
— Млади човече! — започна Солтърс, застанал сред такелажа. — Искам да те предупредя, преди да продължиш, че аз съм…
Офицерът на мостика повдигна кепето си с подигравателна учтивост.
— Извинете ме — каза той, — но аз попитах за местоположението си. Ако тази космата селска муцуна благоволи да си затвори устата, то кривогледият моряк може би би могъл да ни осветли.
— Солтърс, пак ме направи за посмешище — разсърди се Диско. Тъй като не понасяше подобни разговори, извика на шкипера данните за местоположението му и пусна шхуната в ход, без да продължи лекцията.
— Изглежда, че на тази лодка има само побъркани — обади се шкиперът и хвърли към шхуната вързоп вестници.
— От всички проклети глупаци около тебе, Солтърс, онзи и целият му екипаж са най-големите, които някога съм виждал — крещеше Диско, докато „Тук сме“ се отдалечаваше. — Тъкмо щях да му кажа, че се мотае насам като загубени ти се намеси с глупавото си фермерство. Не разбираш ли, че нещата са различни?