Точно тук Харви се запозна със сепията, която е може би най-добрата стръв за треската, но е твърде непостоянна в настроенията си.
Една тъмна нощ Солтърс се развика „сепия!“ и ги разбуди. Всички се втурнаха на палубата и в продължение на час и половина приготвяха въдиците си за сепия — парче олово, боядисано червено, с игли в долния му край, подредени в кръг, наклонени назад като ребрата на полуотворен чадър. По някаква неизвестна причина сепията обича да се обвива около иглите и така я изтеглят, преди тя да може да се освободи от тях. Но когато напуска дома си, тя изхвърля струи вода, а след това изпуска течност, тъмна като мастило в лицето на този, който я пленява. Беше много интересно да се наблюдава как хората въртяха главите си, за да избягнат струята. Когато суетнята свърши, те бяха черни като коминочистачи. На палубата обаче имаше цяла купчина прясна сепия. Голямата треска си мечтае за малко лъскаво парченце сепия, кацнало като мустаче на върха на куката за стръв. На следващия ден уловиха много риба и срещнаха „Кери Питмън“, на която с викове съобщиха за късмета си. Онези отсреща им предложиха да купят от сепията, даваха седем трески за голяма сепия, но Диско не се съгласи на такава цена. „Кери“ изведнъж застана мрачно на подветрената си страна и хвърли котва на една миля разстояние с надеждата, че сами ще могат да уловят нещо.
Диско проговори едва след вечеря, след като изпрати Ден и Манюел да поставят шамандури на въжето и предупреди, че при лягане ще сложи до себе си голямата брадва. Ден, естествено, повтори бащините думи на моряците от „Кери“. Те поискаха да знаят защо „Тук сме“ слагаха шамандури на въжето, щом не се намират над скалисто дъно.
— Татко казва, че не вярва на ферибот дори и да е на пет мили разстояние — изкикоти се Ден.
— Тогава защо не отиде на друго място? Кой му пречи? — попитаха онези.
— Защото го принудихте да се обърне към подветрената страна, а той не прощава на никой кораб, да не говорим за такава заблудена лодчица като вашата.
— Съвсем не е така — възрази сърдито мъжът, тъй като „Кери Питмън“ беше известна с това, че къса често въжетата на котвите си.
— Тогава как правите стоянки? — запита Ден. — Така е най-добре. А ако корабът престане да се отклонява, какво, по дяволите, ще правите с новия утлегар? — Ударът постигна целта си.
— Хей, португалецо, латернаджийо, прибери си маймунката обратно в Глостър. Ден Трууп, върни се отново на училище — беше отговорът.
— Престилки! Престилки! — викаше Ден, който знаеше, че един от екипажа на „Кери“ беше работил във фабрика за престилки предишната зима.
— Скарида! Глостърска скарида! Изчезвай, новошотландецо!
Ако на някого от Глостър кажат, че е от Нова Шотландия, това се счита почти за обида. Ден отговори в този дух.
— Вие сте новошотландци, граждани — драскачи! Чатъмски корабокрушенци!…
Всеки си получи заслуженото, но чатъмците получиха най-много обиди.
— Зная какво ще стане — забеляза Диско. — Лодката напира от вятъра. Някой би трябвало да я спре. Ще скърца до среднощ и точно когато заспим, ще се понесе по течението. Хубаво, че наоколо няма много лодки. Но заради чатъмци няма да вдигам котва. Ще издържи.
По залез-слънце вятърът, който промени посоката си, задуха силно. Все пак развълнуваното море не заплашваше да обърка такелажа на „Тук сме“. За „Кери Питмън“ обаче това се оказа сериозно. На края на вахтата момчетата чуха трясък от борда на „Кери“.
— Слава, слава, алилуя — запя Ден. — Ето ги, идват, татко. Като насън са тръгнали, напред със задната си част. Същото се случи в Куиро.
Ако това беше някой друг кораб, Диско би го почакал, но сега бързо преряза въжето на котвата. „Кери Питмън“, подета от вълните на Северния Атлантически океан, се насочи право срещу тях. „Тук сме“ с опънат кливер и предно платно имаше точно толкова място, колкото беше необходимо. Диско не възнамеряваше да остане цяла седмица да си търси въжето, а потегли веднага, носен от вятъра. „Кери Питмън“, сърдита и смълчана, мина съвсем наблизо под дъжд от ругатни.
— Добър вечер — извика Диско с вдигната шапка, — как вървят нещата?
— Идете в Охайо и си наемете муле — каза чичо Солтърс. — Тук нямаме нужда от фермери.
— Да ви услужа ли с котвата от моята лодка? — насмешливо попита Дългия Джек.
— Изтръгнете руля, защото е остарял — прибави Том Плат.
— Ей! — гласът на Ден се чу висок и пронизителен откъм кабината, върху която се беше покачил. — Ей, шахмасони! Я кажете, да не би да има стачка във фабриката за престилки, или пък са наели момичета на ваше място?