— Обърнали „Джени Кушмън“ — извика Ден истерично. — Срязали я точно наполовина, минали отгоре й и я потопили. Няма и четвърт миля оттук. Татко взе стария. Не намерихме никой друг, а там бил и синът му. Ох, Харв, Харв, страшно нещо! Не мога да го понеса! Видях… Той хвана главата си с ръце и захълца, докато другите изтегляха един белокос човек на борда.
— Защо ме спасихте? — изохка непознатият. — Диско, защо трябваше да ме взимате?
Диско сложи тежката си ръка върху рамото му, тъй като човекът гледаше диво, устните му трепереха, докато се взираше в непознатия екипаж. Изведнъж Пенсилвания Прат, който понякога беше Хейскин, Рич или Мак Вити, когато чичо Солтърс забравяше името му, заговори. Изражението на лицето му се промени от лице на глупак в изражение на възрастен мъдър човек. Той изрече със силен глас: „Бог дал, бог взел; да бъде благословено името господне! Аз бях — аз съм свещеник! Проповядвам евангелието. Оставете го на мене.“
— А, така ли? — рече човекът. — Тогава се помоли синът ми да се върне при мене. Помоли го да върне шхуната ми, която струва девет хиляди долара, с четирийсет и пет тона риба на борда. Ако не бяхте ме взели, жена ми трябваше да отиде да работи, за да изкара хляба си, и нямаше никога да разбере какво се е случило. А сега трябва аз да й разкажа всичко.
— Няма какво да й казваш — каза Диско. — По-добре си полегни, Джейсън Оли.
Трудно се успокоява човек, който е загубил само за трийсет секунди единствения си син, спечеленото през лятото и средствата си за живот.
— Всички бяха от Глостър, нали? — запита Том Плат, като безпомощно въртеше в ръцете си една халка от лодка.
— А, това няма значение — отвърна Джейсън, изстисквайки мократа си брада. — Тази есен ще возя летовници на изток от Глостър. Той се облегна тежко на перилото и запя:
— Ела с мене! Ела долу! — викна Пен, като че ли имаше право да дава заповеди. Погледите им се срещнаха и пребориха в четвърт минута.
— Не зная кой си ти, но ще дойда — каза Джейсън примирително. — Може и да си върна част, част от деветте хиляди долара. — Пен го поведе в кабината и плъзна вратата след себе си.
— Това не е Пен — извика чичо Солтърс. — Това е Джейкъб Болър и той си е спомнил Джонстаун! Никога не съм виждал такива очи на главата на човешко същество. Какво да правим сега? Какво да правя сега?
Чуваха се гласовете на Пен и Джейсън, които говореха едновременно. След това Пен продължи сам, а Солтърс свали шапката си, тъй като Пен се молеше. Не след дълго младият човек се изкачи по стълбите, по лицето му имаше едри капки пот и той изгледа екипажа. Ден все още хълцаше на щурвала.
— Той не ни познава — изохка Солтърс. — Трябва всичко да започне отначало, играта на дама и всичко останало. Да видим какво ще ми каже.
Пен заговори и всички разбраха, че говори на непознати.
— Помолих се — каза той. — Нашите хора вярват в молитвата. Молих се за живота на сина на този човек. Моите близки се издавиха пред очите ми, жена ми и другите, и децата. Човек може ли да бъде по-мъдър от своя създател? Никога не съм се молил за техния живот, но сега се помолих за момчето на този човек и съм сигурен, че той ще бъде спасен.
Солтърс погледна въпросително Пен, за да разбере дали той наистина си спомняше.
— Колко време съм бил луд? — изведнъж запита Пен. Устните му потръпваха.
— Стига, Пен! Никога не си бил луд — започна Солтърс. — Само малко разстроен…
— Видях как къщите се удариха в моста и после изведнъж избухна пожар. Друго не помня. Кога се случи това?
— Не мога да издържам! Не мога да го понеса — изхлипа Ден. След него зарида и Харви.
— Преди около пет години — отвърна Диско с треперещ глас.
— Тогава някой се е грижил непрекъснато за мене през цялото време. Кой е той?
Диско посочи Солтърс.
— Не съм! Не съм! — извика морякът-фермер, като чупеше ръце. — Ти изработваше дори двойно повече, отколкото е нужно за прехраната ти, и аз ти дължа пари, Пен. Половината от моята четвърт част от лодката е твоя…
— Вие сте добри хора. Виждам това по лицата ви. Но…
— Майчице — прошепна Дългия Джек, — и през всичките ни пътувания този човек е бил с нас! Той е просто омагьосан.
Отстрани заби камбаната на някаква шхуна и нечий глас извика от мъглата:
— Диско! Научи ли за „Джени Кушмън“?