След около седмица двамата за малко не обърнаха „Хети С.“ с един безразсъден опит да прободат акула със стар нож, привързан за прът. Животното настървено се блъскаше в лодката и очакваше да му подхвърлят дребна риба. И за тримата в лодката беше истинско щастие, че се измъкнаха живи.
Най-накрая, след играта на „сляпа баба“ в мъглата, една сутрин Диско извика надолу към бака:
— Бързайте, момчета! Стигнахме до града!
Глава VIII
До края на живота си Харви не би могъл да забрави картината, разкрила се пред очите му. Слънцето, което не бяха виждали почти цяла седмица, се показа на хоризонта и хвърли ниски червени отблясъци върху платната на три флотилии закотвени шхуни — една на север, една на запад и една на юг. Трябваше да има стотина кораба от най-различен вид и направа. По-далеч беше хвърлил котва и един френски кораб с правоъгълни платна. Всички те се полюшваха, като че ли се навеждаха и си правеха взаимно реверанси. От всяка шхуна се спускаха лодки като пчели от препълнен кошер и глъчката от гласовете, тракането на въжета и скрипци, плясъкът на веслата се носеше надалеч. Платната бяха с най-различни цветове — черни, перлено сиви и бели. Когато слънцето се възкачи на хоризонта, откъм мъглите на юг изникнаха още много лодки.
Те се струпваха на куп, разделяха се, събираха се отново, всички устремени в една посока. Мъжете се поздравяваха, подсвиркваха, подвикваха и пееха. По повърхността на водата се носеше изхвърлен от корабите боклук.
— Това наистина е цял град — възкликна Харви. — Диско беше прав. Това е град!
— Не е голям — каза Диско. — Около хиляда души живеят тук, а оттатък е Девата — той посочи едно празно пространство, където не се виждаха лодки.
„Тук сме“ заобиколи северната флотилия. Диско махаше с ръка на многобройните си приятели и хвърли котва така изкусно, като че бе със състезателна яхта на финал. Флотата на Бенкс отминава с мълчание доброто мореходство, а на некадърниците се смеят всички.
— Дойде време за мойвата — извикаха от „Мери Чилтън“.
— Добре ли върви? — запитаха от „Крал Филип“.
— Хей, Том Плат! Ще дойдеш ли днес на вечеря? — обадиха се от „Хенри Клей“. Въпроси и отговори се кръстосваха във всички посоки. Хората се бяха срещали по-рано, бяха ловили риба с лодки в мъглата и няма друго място в морето, където да се разменят клюки, както на Бенкс. Изглежда, всички бяха осведомени за спасението на Харви и питаха дали вече можеше да си изкарва хляба сам. Младите се закачиха с Ден, който веднага в тон, остроумно се осведомяваше за здравето им, обръщайки се към тях с градските им прякори, което съвсем не им се нравеше. Сънародниците на Манюел му бърбореха на техния език. Дори мълчаливият готвач беше яхнал утлегара и разговаряше на галски с един свой приятел, черен като него. След като завързаха шамандури на въжето на котвата, лодките се спуснаха напред и се присъединиха към тълпа от други лодки, закотвени на около миля разстояние. Шхуните се люлееха и гмуркаха на безопасно разстояние една от друга, подобно на майки-патици, които очакват своята челяд, а малките лодки се разпръскваха встрани като непослушни патенца.
Когато стигнаха до скупчените лодки, ушите на Харви пламнаха, тъй като отвсякъде чуваше забележки за своето гребане. Край него бърбореха на диалекти, които се срещат от Лабрадор до Лонг Айлънд. В тях се примесваше португалски, неаполитански, френски, езикът на франките, галски. Отвред долитаха песни и викове, ругатни. Изглеждаше, че той е прицелената точка на всички. За първи път в живота си се стесняваше. Може би причината за това беше, че напоследък бе живял тъй дълго само сред рибари — същите диви лица, които сега се появяваха и изчезваха в клатушкащите се малки лодки. Леки, дълги вълни, разделени на около шестстотин метра една от друга, се надигаха бавно и върху гърбиците им разноцветните лодки се нареждаха в редици. Там те се задържаха за миг и се открояваха като прекрасен фриз на фона на небето, а мъжете в тях ръкомахаха и приказваха. В следващия момент отворените устни, махащите ръце и голите тела изчезваха, докато дойдеше друга вълна, която носеше съвършено нови хора, същински марионетки в куклен театър. Харви се бе захласнал.
— Внимавай! — извика Ден и посочи мрежата, която потапяше. — Когато ти кажа да теглиш, тегли. Пасажът от мойва може да се появи всяка минута. Къде ще останем, Том Плат?
Като блъскаше, разбутваше и дърпаше, като поздравяваше стари приятели тук и се заканваше на отдавнашни врагове там комодорът Том Плат успешно направляваше малката си флотилия към подветрената страна през гъстата тълпа и веднага трима-четирима започнаха да изтеглят котвите си с намерение да се приютят на завет при „Тук сме“. Изведнъж се разнесе гръмогласен смях, тъй като една лодка полетя неудържимо напред и собственикът й задърпа въдиците с бясна скорост.