Той настани жена си в новия си, недовършен още палат в Сан Диего, където тя и обкръжаващите я заемаха отделно крило. Обикновено Чейн прекарваше деня в кабинета си, обширна стая с веранда, заедно със секретаря и машинописката, която беше едновременно и телеграфистка. Четирите компании, собственици на железниците на Запад, водеха помежду си война за цените, в която той трябваше да вземе участие. В дървообработващите му лагери в Орегон беше започнала унищожителна стачка. Законодателната власт в щата Калифорния не симпатизираше на производителите и се готвеше да започне открита война срещу тях.
Ако времето беше друго, той щеше да приеме битката, преди да е започнала, и тогава борбата щеше да бъде безогледна. Ала сега седеше отпуснат, черната му мека шапка беше паднала над носа. Едрото му тяло изглеждаше прегърбено в широките дрехи. Погледът му се рееше от върховете на обувките към китайските джонки в залива и той разсеяно отговаряше на въпросите на секретаря си, който разтваряше съботната поща.
Чейн разсъждаваше какво би му струвало да се откаже от всичко и да се оттегли. Притежаваше големи застраховки, беше си осигурил кралска рента, можеха да живеят в някои от именията му в Колорадо в тесен кръг (това би се отразило добре и на жена му), или да речем във Вашингтон или на някой остров в Южна Каролина. Човек трябваше да забрави намеренията, които не можеше да осъществи. От друга страна…
Ненадейно тракането на машинописката престана. Момичето впери очи в секретаря, който беше пребледнял.
Той подаде на Чейн телеграма, изпратена от Сан Франциско:
Спасен от рибарската шхуна „Тук сме“ след като паднах през борда на парахода. Чудесно прекарване на Бенкс в риболов. Всичко наред. Чакам в Глостър Масачузетс под грижите на Диско Трууп. За пари и нареждания телеграфирай какво да правя и как е мама. Харви Н. Чейн.
Бащата изтърва телеграмата, облегна глава на бюрото и задиша тежко. Секретарят се спусна за доктора на госпожата. Докторът завари Чейн да се разхожда напред-назад.
— Какво, какво мислите за това? Възможно ли е? Има ли някакъв смисъл? Нищо не мога да разбера — извика той.
— А аз разбирам отлично — каза докторът. — Губя седем хиляди долара на година — това е всичко. — Той си припомни борбата за частна практика в Ню Йорк, която беше изоставил под властната молба на Чейн. С въздишка му върна телеграмата.
— Смятате ли, че може да й кажем? Ако е някаква измама…
— Какъв смисъл има да ви мамят? — отбеляза хладно докторът. — Това може да се провери. Съвсем съм сигурен, че момчето ви е живо.
Влезе прислужницата-французойка, чието високомерно държание отговаряше на голямата й заплата.
— Госпожа Чейн каза, че трябва незабавно да дойдете. Тя смята, че не сте добре.
Господарят на трийсет милиона наведе покорно глава и последва Сюзън. Тънък висок глас викаше от горната площадка на стълбата от бяло дърво:
— Какво има? Какво се е случило?
Вратите не успяха да задържат вика, който миг по-късно разтърси затихналата къща, когато Чейн съобщи новината на жена си.
— Всичко е наред — усмихна се докторът. — Може би единственото медицинско твърдение в романите, което съдържа някаква истина, е, че от радост не се умира, госпожице Кинзи.
— Зная. Сега ще трябва да върша много неща. — Госпожица Кинзи беше от Милуоки, говореше без заобикалки и макар че мислите й бяха заети повече със секретаря, предусети, че я очаква доста работа. Той разглеждаше внимателно голямата карта на Америка на стената.
— Милсъм, тръгваме с частния вагон за Бостън. Уредете връзките! — извика Чейн надолу по стълбите.
— И аз така смятах.
Секретарят се обърна към машинописката и очите им се срещнаха. Погледът й беше изпълнен с очакване, въпреки че тя не беше съвсем уверена в неговата досетливост. Той обаче й посочи да се премести до телеграфа, както генерал дава знак за започване на действията. След това прекара ръка през косата, загледа се в тавана и започна да диктува, докато белите пръсти на госпожица Кинзи се обръщаха към цяла Америка.
— До К. Х. Уейд, Лос Анджелис. „Констанс“ е в Лос Анджелис, нали, госпожице Кинзи?