— Зная, но той ме считаше за луд. Съжалявам, че го нарекох крадец, когато не намерих парите в джоба си.
— Един моряк ги откри до флагщока онази, онази нощ — изхълца госпожа Чейн.
— Ето това обяснява нещата. Ни най-малко не виня Трууп. Тогава само казах, че няма да работя — поне не на кораб, тръгнал към Бенкс и, разбира се, той ме удари по носа! Потече ми кръв като от заклано прасе.
— Горкото ми дете! Те трябва ужасно да са те обиждали.
— Те бяха прави. Да. След това ми просветна.
Чейн се тупна по крака и се разсмя. Това беше момчето, за което сърцето му жадуваше. За пръв път виждаше подобни блясъци в очите на Харви.
— Старият ми даваше по десет и половина долара на месец, досега ми е платил половината. Запретнах си ръкавите, а Ден ме подкрепяше във всичко. Все още не мога да върша работата на истински мъж. Но мога да управлявам лодка не по-лошо от Ден. Няма да се изгубя в мъгла — поне не много. Имам си мои номера при слаб вятър — при направляването, мила. Умея да слагам стръв на мрежите, зная си въжетата, разбира се, бързо ловя риба. Научих „Джозефъс“ почти наизуст. Мога да правя хубаво кафе. Мисля, че сега съм в състояние да изпия още една чаша, моля. А нямах представа колко работа трябва да свърши човек за десет долара и половина на месец.
— Аз започнах с осем и половина, синко — намеси се Чейн.
— Така ли? Никога не са ми казвали това, сър.
— Никога не си питал, Харв. Някой ден ще ти разкажа, ако ти се слуша. Подай една пълнена маслина.
— Трууп смята, че най-интересното нещо на света е да видиш как другите си изкарват хляба. Много е хубаво да има все пак някой друг да се грижи за прехраната. Но там добре ни хранеха. Най-доброто ядене на Бенкс можеш да получиш. Диско, той ни хранеше превъзходно. Голям човек е той. А Ден — синът му — е мой другар. Имаше и един чичо Солтърс, който непрекъснато бълнуваше за детелина, той също четеше „Джозефъс“. Той още мисли, че съм побъркан. Там беше и бедният малък Пен, той вече наистина е смахнат. Не трябва да му се говори за Джонстаун, защото… И, о-о, вие трябва да се запознаете с Том Плат, Дългия Джек и Манюел. Манюел ми спаси живота. Жалко, че е португалец. Той не говори много, но е музикален. Намерил ме, когато течението ме носело, и ме изтеглил.
— Чудя се как не се е отразило всичко това на нервната ти система — отбеляза госпожа Чейн.
— Защо, мамо? Работих като кон, ядях като прасе и спях като мъртвец.
Това беше твърде много за госпожа Чейн, пред очите, на която отново се мярна трупът на сина й, носен от солените води. Тя се прибра в стаята си, а Харви се сгуши до баща си, за да сподели чувството на признателност към рибарите.
— Можеш да разчиташ на мене за всичко, което трябва да се направи за хората, Харв. Според думите ти те трябва да са добри хора.
— Най-добрите във флотилията, сър. Можеш да питаш в Глостър — каза Харви. — А Диско все още смята, че ме е излекувал от лудостта. Ден е единственият, на когото си позволих да разкажа за вас, за частните вагони и всичко останало, но не съм съвсем сигурен, че ми повярва. Искам утре да им взема ума, да ги смая. Кажи, не може ли да се закара „Констанс“ до Глостър? Мама като че ли не трябва да се движи. Във всеки случай утре трябва да свършим с чистенето. Улвърмън ще вземе рибата. Разбираш ли, ние първи се върнахме от Бенкс този сезон и той дава четири долара и двайсет и пет цента на квинтал. Но здраво му се опънахме, докато се съгласи на тази цена. И сега бързо искат рибата.
— Искаш да кажеш, че утре ще работиш?
— Обещах на Трууп. Трябва да отида. Донесох сметките с мене — той погледна в омазнената тетрадка с важен вид, който разсмя баща му. — Според моите изчисления има триста, не — двеста деветдесет и четири квинтала още.
— Наеми си заместник — предложи Чейн, за да види какво ще отговори Харви.
— Не бива, сър. Аз водя сметките на шхуната. Трууп казва, че аз работя с цифрите по-добре от Ден. Трууп е много справедлив човек.
Харви погледна часовника, който показваше единадесет и двадесет минути.
— Тогава ще спя тук до три часа и ще хвана товарния влак в четири. Нас от флотилията ни вземат на всякакви влакове.
— Това е идея. Но мисля, че ще успеем да придвижим „Констанс“ за толкова време, за колкото пътува и товарният влак на твоите хора. По-добре сега си легни.
Харви се просна на дивана, изрита ботушите си и заспа, преди баща му да изгаси лампата. Чейн застана да се полюбува на младото му лице под сянката на ръката, отпусната върху челото. Между другите неща, които му минаха през главата, беше и мисълта, че може би досега се е отнасял нехайно към задълженията си на баща.
— Човек никога не знае кога поема най-големите рискове — каза си той. — Можеше да бъде и по-лошо от удавяне, но хубаво, че е така. Ако не са му навредили, няма да мога да се отплатя достатъчно на Трууп, това е всичко.