Сутринта донесе свежия полъх на бриза през прозорците. „Констанс“ беше спряла сред товарните вагони в Глостър. Харви беше вече отишъл на работа.
— Сега той пак ще падне през борда и ще се удави — каза майка му горчиво.
— Нека да отидем и погледаме. Да сме наблизо, че да му хвърлим въже в случай на нужда. Никога не си го виждала да работи и да си изкарва прехраната — отбеляза бащата.
— Какви глупости! Като че някой е очаквал…
— Добре, но човекът, който го е наел, е очаквал.
Те тръгнаха надолу сред складовете, пълни с рибарски мушами, край кея на Улвърмън, където „Тук сме“ се издигаше над водната повърхност. Знамето й все още се развяваше. Всички на борда се трудеха в слънчевата сутрин като мравки. Застанал при главния люк, Диско наглеждаше Манюел, Пен и чичо Солтърс, които се занимаваха с такелажа. Ден носеше тежки кошници, напълнени от Дългия Джек и Том Плат, а Харви с една тетрадка защищаваше интересите на шкипера пред чиновника, застанал на побелелия от сол край на кея.
— Готово! — обадиха се гласове отдолу. — Дърпай! — викна Диско.
— Ей! — каза Манюел.
— Насам! — отвърна му Ден, носейки кошницата.
След това чуха гласа на Харви, ясен и бодър, който проверяваше тежестта.
Изкараха и последната риба от трюма и Харви скочи от едно въже на два метра към въжената стълба. Това беше най-краткият път до Диско. Подаде му сметките и извика:
— Двеста деветдесет и седем. Трюмът е празен!
— Колко общо, Харв? — попита Диско.
— Осемстотин шейсет и пет. Три хиляди шестстотин седемдесет и шест долара и една четвърт. Да можех и аз да имам дял от нея.
— Не бих казал, че не си го заслужил, Харв. Не ти ли се иска да прескочиш до канцеларията на Улвърмън и да му предадеш сметките ни?
— Кое е това момче? — Чейн, добре запознат с начина, по който разпитват безделниците, наречени летовници, се обърна с тоя въпрос към Ден.
— Той е нещо като пасажер — беше отговорът. — Намерихме го носен от течението на Бенкс. Паднал от някакъв презокеански кораб, така каза. Беше пасажер, а сега е рибар.
— Изработва ли толкова, колкото изяжда?
— Да-а. Татко, този човек иска да знае дали Харви изработва толкова, колкото изяжда? Искате ли да се качите горе? А за госпожата ще спуснем стълба.
— С най-голямо удоволствие. Няма да ти е трудно, мамичко, и сама ще можеш да погледнеш.
Жената, която в продължение на цяла седмица не можеше да повдигне глава, се покатери по стълбата и застана като поразена сред бъркотията от въжета в задната част на кораба.
— Вие ли се интересувате от Харв? — запита Диско.
— Да.
Дългия Джек подсвирна.
— Ох, Диско — каза той и това беше всичко.
— Аз, аз съм сгрешил в преценките си, и то по-лошо, отколкото хората от Марбълхед — промълви Диско така тихо, като че вятърът донесе думите му. — Не се срамувам да ви го кажа, господин Чейн, смятах, че момчето не е на себе си. Говореше някак странно за пари.
— Така ми каза и той.
— Каза ли ви още нещо? Че го бих веднъж — рече той и хвърли обезпокоен поглед към госпожа Чейн.
— А, да — отговори Чейн. — Бих казал, че това му е сторило повече добро, отколкото каквото и да е друго на света.
— Сметнах, че беше необходимо, иначе нямаше да го направя. Не искам да си мислите, че нашият екипаж обижда момчетата на борда.
— Нямам такива впечатления, господин Трууп.
Госпожа Чейн разглеждаше с внимание всяко лице; светлото, но с твърдо изражение лице на Плешивия Диско; типичната фермерска външност на чичо Солтърс; обърканата простоватост на Пен, тихата усмивка на Манюел, засмения от радост Дълъг Джек, белега на Том Плат. Наистина, те бяха груби според нейните разбирания, но очите й гледаха със сърцето на майката и тя стана с протегнати ръце.
— О, кажете ми кой го спаси — запита почти разхълцана. — Искам да ви благодаря и да ви благословя — всички ви.
— Господи, това ми е достатъчна отплата — обади се Дългия Джек.
Диско ги представи всички поред. Дори капитанът на някой старинен китайски кораб не би го направил по-добре. Госпожа Чейн бърбореше неразбираемо. Тя почти се хвърли в ръцете на Манюел, когато разбра, че той първи намерил Харви.
— Нима бих могъл да го оставя да се удави? — запита бедният Манюел! — Вие какво бихте направили, ако го бяхте намерили? Е, и какво? Имаме едно добро момче и съм така доволен, че той е ваш син.
— Харви ми каза, че Ден му бил другар през цялото време! — извика тя. — Ден вече се беше изчервил, но стана тъмночервен, когато госпожа Чейн го целуна пред всички по двете бузи. След това я поведоха напред, за да й покажат бака, където тя отново се разплака. Трябваше да й посочат точно на кое легло спеше Харви. Там беше и негърът, който чистеше печката. Той й кимна така, като че с години беше очаквал да я срещне. Опитваха се по двама наведнъж да й разкажат за всекидневния живот на шхуната. Тя седна до гредата и облегна ръцете си, все още в ръкавици, на мазната маса. Жената се смееше с треперещи устни и плачеше.