— Защо? Там няма нищо.
— Ти, аз и още няколко души ще трябва да напълним люка — каза Ден. — Там отива рибата.
— Жива? — запита Харви.
— Е, не. Мъртва и осолена. В трюма има стотина бъчви със сол, а досега рибата едва покрива пода.
— А къде е рибата?
— Казват, че е в морето, а ние се молим да се пресели в нашите лодки — припомни Ден старата рибарска пословица. — Снощи те уловихме заедно с още четиридесет риби.
Той посочи към някаква дървена ограда точно пред квартердека.
— Ти и аз ще ги мием, след като ги изчистят. Дано довечера напълним кошарата! Случвало се е корабът да е натоварен здравата с риба, която трябва да се изчисти, и ние стоим до масите и се разпаряме от работа вместо тях, толкова ни се доспива. Ето ги, идват вече. — Ден се взираше над ниския фалшборд към половин дузина лодки, които се приближаваха към тях, порейки копринената повърхност на морето.
— Досега не бях виждал морето от толкова близо — каза Харви. — Колко е хубаво.
Ниското слънце огряваше водата и тя изглеждаше пурпурна, с розови отблясъци върху очертанията на дългите заоблени вълни, в чиято основа тъмносиньото се губеше в тъмнозелено. Като че всички шхуни наоколо притегляха лодките си с невидими въжета, а дребните черни фигурки в тях гребяха като механични играчки.
— Провървяло им е — забеляза Ден с присвити очи. — Манюел е пълен догоре. Полегнал е ниско, както лист на водна лилия в тиха вода, нали?
— Кой е Манюел? Не мога да разбера как ги познаваш отдалече.
— Последната лодка на юг. Той те откри снощи — Ден посочи нататък. — Манюел гребе по португалски, не можеш го сбърка. На изток от него е Пенсилвания — и той е чудесен гребец. Като че се е натоварил със сода за хляб, така изглежда. Виж как красиво са се разгърнали лодките на изток от него. Този с изгърбените рамене е Дългия Джек. Той е от голуейците, които живеят в южен Бостън, а всички голуейци са добри гребци. На север, още по-нататък е Том Плат, след една минутка ще го чуеш да пее. Той твърди, че старият „Охайо“ е първият кораб на нашата флота, преминал около нос Хорн, и че той самият се е бил на него. Не говори много, но пее. С рибата има голям късмет. Чуваш ли? Какво ти казах?
Над водата се носеше мелодична песен от лодката на север. Харви дочу нещо за нечии студени ръце и крака, а след това:
— Лодката му е пълна! — усмихна се Ден. — Ако запее „О, капитане“, значи е пълен догоре.
Песента продължи:
— Том Плат е наловил много риба. Утре ще ти разкаже всичко за стария „Охайо“. Виждаш ли онази синята лодка зад него? Това е чичо ми, братът на татко, и ако има някой кутсуз тук в Бенкс, бъди сигурен, че това е чичо Солтърс. Гледай как внимателно гребе. Залагам заплатата и дела си, че той е единственият опарен днес, и то много.
— От какво е опарен?
— От ягоди. Кога тикви, кога лимони, кога краставици. Да, от лактите надолу целите му ръце са опърлени. Ужасен късмет има този човек. Сега ще се хванем на лодбалката и ще ги изтеглим. Вярно ли е това, което ми каза сега, че никога в живота си не си работил нищо? Сигурно се чувстваш доста зле, а?
— Все пак искам да се опитам да работя — отговори Харви решително. — Само че всичко е съвсем ново за мене.
— Тогава хвани такелажа оттам. Зад теб.
Харви сграбчи едно въже и желязна кука, които се клатушкаха на една рейка над главната мачта, докато Ден дърпаше друго, което идваше от върха, а в това време Манюел приближи с препълнена лодка. Португалецът се усмихна с добродушна усмивка, която Харви се научи да разпознава добре по-късно, и с една вила с къса дръжка започна да прехвърля рибата в кошарата на палубата.
— Двеста трийсет и една! — извика той.
— Подай му куката — каза Ден и Харви я хвърли в ръцете на Манюел. Той я промъкна през една примка на носа на лодката, хвана принадлежностите, които държеше Ден, прикачи я с куката за лодбалката и се покатери на четири крака на шхуната.
— Дърпай! — извика Ден и Харви задърпа, удивен колко лесно се изкачваше лодката.
— Стой! Няма да я вдигнем до върха на мачтата, я! — засмя се Ден. Харви спря да дърпа, а лодката увисна във въздуха над главата му.
— Отпусни настрани! — извика Ден и докато Харви отпускаше, Ден поклати леко лодката с ръка, докато тя застана точно зад главната мачта.