Инатът го накара да остане по-дълго, отколкото бе възнамерявал. На една пресечка от кантората на адвоката той забеляза универсален магазин. Влезе и долови звуците и миризмите от детството си, когато двамата с Джеймс бяха идвали в града за покупки. В този магазин, чийто собственик се казваше Джон Е. Окси според табелата на входа, предлагаше обичайния избор от стоки: метли и юлари висяха по стените, полиците зад тезгяха бяха натежали от кутии с енфие, бъчви с ябълки бяха наредени край стените, заедно с мъжки шапки и работни дрехи, топове плат, ботуши.
На видно място бяха наредени карабини. На тезгяха имаше буркан със сладки, табела със списък на наличните лекарства и нож за тютюн.
В магазина имаше около една дузина мъже, жени и деца, които застинаха по местата си, когато Конър влезе. Никой не го поздрави.
Една жена привлече погледа му. Беше облечена изцяло в черно, включително и с черно боне, което прилепваше плътно по лицето й. Тя беше на средна възраст, имаше забележителна фигура и го гледаше най-сурово от всички със студените си, присвити очи.
До нея стоеше друга, по-млада жена, около трийсетгодишна, също облечена в черно. Тъмната й коса и боне я правеха да изглежда по-бледа, отколкото беше в действителност. Тя също имаше изящни черти и кротко, покорно изражение, сякаш носеше тежестта на целия свят върху плещите си.
Той й кимна със съчувствие. Тя му се усмихна едва забележимо и Конър видя колко красива беше. По-възрастната жена я дръпна за ръката и тя се загледа в ръцете си.
Конър я позна. Казваше се Дора Уедърс и заедно със съпруга си притежаваше ранчо на Грийн Крийк — „Двойното Д“. Синът им беше един от приятелите на Конър. Казваше Далуърт, също като баща си, но всички го наричаха Сторми. Госпожа Уедърс неведнъж бе канила Конър в дома си.
Конър свали шапката си и тръгна към нея, за да я поздрави и да я попита как е синът й. Тя предугади намерението му, хвана младата жена за ръка, подмина Конър със силно изсумтяване и излезе навън.
Е, това в общи линии показваше как щяха да се държат всички с него. Той се обърна към мъжа зад тезгяха.
— Госпожа Уедърс загуби син във войната — каза мъжът. — Дал младши. Другата жена е вдовицата му. Не очаквай от тях да те приветстват с прегръдки.
— По дяволите — измърмори Конър не защото го беше грижа кой знае колко, а заради Сторми. Проклетата война. Пораженията, които беше нанесла, сякаш никога нямаше да бъдат превъзмогнати.
Той направи набързо покупките си — две пачки тютюн и един галон уиски, за да възстанови на Сток количеството, което му беше изпил. Конър купи и половин дузина сладки пръчки, като си помисли, че приятелят му щеше да им се зарадва. По-късно щеше да се върне да купи още неща, въпреки че за двама сами мъже тютюнът и уискито бяха напълно достатъчно.
Конър измина обратния път по-бързо отколкото на отиване, без да оглежда местността, през която минаваше. Събитията от последните няколко дни си казваха думата и уискито в стомната започваше да го изкушава все повече.
Трябваше да се въздържи. Имаше да обмисля много неща.
Той върза коня си зад къщата и свали дисагите с покупките. Сток се появи на задната врата. Хрътките не се виждаха никъде.
— Виждам, че си успял да се върнеш цял-целеничък. Някакви проблеми?
— Не, но ти беше прав. Добрите граждани не ми се зарадваха.
— Трябва да си доволен, че не са ти приготвили въже.
— Струва ми се, че неколцина обмислят точно това.
Сток се умълча. Нещо в начина, по който стоеше на вратата и я препречваше, както и погледът му, накараха косата на Конър да настръхне.
— Какво става — попита той.
— Имаш посетител.
— Въоръжен ли е?
— Не, доколкото успях да забележа. Поне не с обичайните оръжия.
— Къде е?
— В дневната. Само че… — Сток поклати глава. — В дневната. По-добре влез веднага.
Той пое дисагите на Конър.
— Имам чувството, че си купил цял товар гранит. А, сбъркал съм. Това тук е стомна с уиски. Ще свърши работа. Скоро може да имаш нужда от него.
Конър закачи шапката си на гвоздея до задната врата, но не свали кобура. Мина през кухнята, но не влезе в дневната, преди да бе разбрал кой беше посетителят. Във въздуха се носеше ароматът на Кристъл. Почувства се, сякаш някой го бе сритал в слабините.
Тя стоеше до предния прозорец и гледаше навън. Той спря на вратата между двете стаи и Кристъл се обърна с лице към него. Беше облечена в кожена рокля и жилетка и жълта блуза, а косата й бе сплетена в дебела плитка на гърба й. Ръцете й бяха в ръкавици и стискаха силно шапката й.