Един поглед към нея беше достатъчен да го накара да се вцепени. Дяволите да вземат черната й душа.
— Какво търсиш тук? — попита той.
Тя се олюля, толкова леко, че той нямаше да забележи, ако не я гледаше втренчено.
Това обаче продължи само миг и тя се овладя. Беше се оженил за силна жена. Тя само изглеждаше слаба.
Кристъл тръгна към него. Проклет щеше да бъде, ако избягаше, но това беше второто нещо, което му дойде наум. Какъвто си беше глупак, първата му мисъл беше да започне да я целува, докато и двамата не се озоват на пода.
Кристъл се приближи още. Конър забеляза тъмните сенки под очите й, но погледът й издаваше решителност и това го ядоса. Тя нямаше право да бъде тук.
— Не изгледаш много добре — каза той.
— Нито пък ти.
— След като свършихме с любезностите, искаш ли да ми кажеш какво правиш тук?
Тя хвърли шапката си на дивана; след това свали ръкавиците си, като измъкваше пръстите си един по един, откривайки пръстена на лявата си ръка. Това измъчваше Конър, сякаш с всяко дръпване в стомаха му се забиваше нож. Кристъл захвърли ръкавиците до шапката.
Конър се облегна на рамката на вратата.
— Да не смяташ да се съблечеш изцяло?
— Искаш ли да го направя?
— Не — излъга той.
Беше излъгал и когато й бе казал, че изглежда ужасно. Тя изглеждаше уморена, но му се струваше по-хубава отколкото преди. А той не беше забравил нищо.
Кристъл заобиколи дивана и тръгна бавно към него.
— Ако знаеше нещо за мен, ако наистина ме познаваше, едва ли щеше да се изненадаш, че съм тук. Независимо дали ме искаш или не, Конър О̀Браян, аз съм твоя съпруга и по право мястото ми е до теб.
Глава 8
Кристъл бе излъгала, че Конър не изглеждаше добре. Ако се изключеше, че беше малко изморен и може би махмурлия, той изглеждаше прекрасно — мрачен, официален, силен и предизвикателен. Искаше й се да върне усмивката на лицето му, да целува устните му, очите му и въпреки че той не пожела тя да се съблече, предпочиташе да го направи. Така щеше да може да го целува и надолу от врата.
Сега обаче трябваше да стои на мястото си, без да отстъпва, да каже каквото имаше да му казва и да изчака присъдата му.
— Кристъл, ти не си моя съпруга, не и в истинския смисъл на думата, и ние двамата прекрасно знаем това.
Той не бе казал нищо неочаквано, но въпреки това думите му я нараниха. Трябваше да издържи. Заради Конър си струваше да изтърпи хиляди такива болки.
— Законът е на друго мнение.
— Какво игра играеш?
Тя хвърли един поглед към револвера на бедрото му. Поне не беше я застрелял. Засега.
— Не играя никаква игра. Дойдох тук с намерението да остана. — „Докато не ме изхвърлиш, което може да се случи всеки миг, ако се съди по изражението ти.“
— Това не е моят дом. Нямам право да ти разрешавам да се нанесеш.
— Сток каза, че това място е толкова твое, колкото и негово.
— Значи вие двамата вече сте говорили. Трябваше да се досетя.
— Теб те нямаше, а той беше тук. Освен това аз не съм му казала нищо, което да не съм казвала и на теб.
— Вече си хвърлила око на имота ми, нали? Дошла си да видиш какво друго можеш да ми отмъкнеш, а?
Тя се намръщи. Конър знаеше как да наранява хората, без да използва оръжието си. Кристъл нямаше друга защита, освен любовта си към него, която все още й беше непонятна.
— Бъркаш ме с някой друг — каза тя. — Аз не притежавам нищо твое.
— Какво е станало? Едгар не иска да ти даде дял?
— Заслужавам всичко, което казваш. Само че няма да си тръгна. Не толкова скоро — тя се обърна и седна на дивана с гръб към него. — Казвам ти истината.
Конър се изсмя презрително и Кристъл за малко щеше да се откаже. Почти. Но тя все още имаше да му казва много неща, болезнени неща, които й бе трудно да изрази с думи.
— Татко не ме иска повече и от теб — каза тя тихо и бавно, с надеждата да го накара да се вслуша в думите й. Не искаше той да мисли за нищо друго, освен за нея. — Той казва, че съм повредена стока — продължи Кристъл. — Трябваше да преспя с теб, ако се наложи, но това беше всичко. Бракът не влизаше в сметките.
Тя почти усещаше дъха му в косата си, въпреки че Конър се намираше на около метър зад нея, и си представяше стиснатите му устни и презрителното му изражение, докато я слушаше. Той обаче не се отдалечи. Кристъл за малко щеше да въздъхне облекчено, ако не й предстоеше да му направи най-ужасното признание.
— Объркал съм нещата, като направих от теб почтена жена, така ли? Добър човек.