— Разбира се, че не е добър. Никога не съм твърдяла противното. Сега аз съм О’Браян, а той мрази всички, които носят това име. Казах ти, че според него майка ми и баща ти са имали връзка. Това не е вярно. Когато научи за смъртта на брат ти, мама ме накара да я закарам на другия бряг, за да изрази съболезнованията си и да занесе малко храна, както я бяха учили във Вирджиния. Двамата с баща ти си говориха за Джеймс и за майка ти и това беше всичко. Дори не са споменавали името ти.
— Ако всичко, което имаш да ми казваш, е подобно на чутото досега, предпочитам да не бъдеш толкова искрена. По-лесно ми беше да преглътна лъжите ти.
— Аз не мисля така.
Настъпи неловко мълчание. Кристъл нямаше нищо против, стига тишината да не траеше дълго.
Но мълчанието се проточи. Кристъл си пое дълбоко дъх.
— Имаш ли нещо против да седнеш някъде, където да те виждам? Имам да ти казвам още неща.
— Вече започваш да ме командваш, а?
Гласът му беше рязък, но въпреки това той взе един стол до камината и го обърна към нея. Конър седна на стола и протегна крака пред себе си. Кристъл си представи мускулите му под плата на панталона. Представи си и някои други части от тялото му. Вече не се срамуваше от това. Конър я бе научил да не се срамува.
Той кръстоса крака в глезените. Все още не беше свалил шпорите си и те дрънчаха леко при всяко негово движение. На Кристъл й се струваше, че нервите й щяха да се скъсат всеки момент.
Конър изглеждаше спокоен, но тя знаеше, че беше също толкова напрегнат, колкото и тя. Странно беше как бе научила толкова много за него, за това, как държеше раменете си, когато беше напрегнат, как очите му се набръчкваха в ъгълчетата, когато се концентрираше върху чутото.
Странно беше и как й се искаше само да го гледа, да поглъща с очи всяка подробност, докато спомените за последните дни, прекарани далеч от него, не избледнеят напълно.
Само че това беше лукс, който не можеше да си позволи, и тя се насили да продължи.
— Родена съм във Вирджиния, но ти вече знаеш това. Баща ми бил работник в плантацията на дядо ми. Единственото нещо, което някога е казвал за семейството си, е, че са били бедни бели боклуци някъде от далечния юг и никога вече не искал да ги види.
Тя изчака Конър да каже нещо язвително, но той си замълча и Кристъл продължи:
— Двамата с мама се влюбили. По онова време той бил очарователен младеж, който работел усилено с намерението да преуспее в живота. Издигнал се до надзирател и когато тя казала на родителите си, че той е мъжът, за когото иска да се омъжи, те не възразили. Била единственото им дете и те обичали да я глезят. Ройс се родил първи, а две години след него съм се родила и аз.
Кристъл затвори очи за момент при спомена за някои моменти от детството си, които предпочиташе да забрави.
— Докато растях, татко се промени. Тогава той вече имаше собствена ферма и работеше усилено, но започна да обвинява мама в… в ужасни неща. Тя загуби две деца и когато роди по-малкия ми брат, здравето й се разклати. Татко твърдеше, че момчето не било от него, както и мъртвородените бебета. Той го кръсти Джъджмънт, като казваше, че последствията от раждането му върху мама са наказание за греха й.
Тя усещаше върху себе си погледа на Конър, сякаш да я приковава за дивана. В него нямаше нито топлина, нито съчувствие. Може би трябваше да му каже колко лоши бяха онези години, но тя се съмняваше, че това щеше да промени погледа му. Нервите й се опънаха още повече. Искаше й се да стане и да започне да крачи из стаята, но в момента самото присъствие в една стая с намръщения й съпруг отнемаше всичките й сили.
Искаше й се също така да му каже колко й е трудно да му разказва за всичко това, но той сигурно вече сам се беше досетил.
Кристъл се втренчи в каменната камина и продължи:
— Положението във Вирджиния се влошаваше и той продаде имота си, като каза, че искал да отдалечи мама от семейството и любовниците й. Той се бе преобърнал с каруца, преследвайки някакъв мъж, за когото си мислел, че спи с мама. Въпреки че успя да се възстанови от повечето наранявания, накуцването му остана. А заедно с него и горчивината. Нея донесе със себе си и в Тексас.
Тя млъкна и затаи дъх.
— И какъв е смисълът да ми разказваш всичко това?
— Преди да заминем, дядо и баба ме извикаха и ме помолиха да се грижа за мама и Джъдж. „Ти си най-силната в семейството — казаха ми те, — затова ти ще трябва да ни заместиш.“ Знаех защо не се бяха обърнали към Ройс. Той беше безотговорен дори тогава. Само че аз бях само на четиринайсет, малко момиче в свят на мъже. Въпреки това им обещах да направя каквото мога. Заради мама Стюарт и татко Стюарт се съгласих да… да направя каквото направих с теб.