— Колко трогателно.
— Ти изобщо не си трогнат. Не те обвинявам. Трябваше да ти разкажа всичко още когато видях как се развиват нещата между нас.
Устните му потрепнаха.
— Престани да ми разправяш небивалици, Кристъл.
— Наричай ги както искаш, но това е самата истина. Сделката ми с татко беше, ако всичко станеше както той искаше, мама и Джъдж щяха да останат да живеят в „Дъсчения лагер“, а Ройс и той щяха да се преместят в „Бушуак“. И през ум не ми беше минало да искам нещо за себе си. Сигурно съм предполагала, че ще мога да живея, където си избера. Татко веднага забеляза този пропуск в споразумението ни. Той каза, че когато се отърва от името О̀Браян, ще мога да живея, в което ранчо си избера. Дотогава обаче не съм добре дошла в земите на Брейдън.
Тя се опита да се разсмее, но опитът й бе неуспешен.
— Той не иска да живея и тук. Всъщност не ме иска никъде. Истината е, че никога не е знаел какво да прави с мен — след това добави по-тихо: — Нито един от мъжете в живота ми не е знаел.
Конър се изправи, без да сваля очи от нея. Погледът му беше студен и суров като каменната камина.
— Опитвам се да свържа всичко това. Предполагам, че искаш развод.
— Не съм казвала подобно нещо — отвърна Кристъл.
Само че той не я слушаше, а само я гледаше и преценяваше нещата по възможно най-лошия начин.
— Можем да го уредим. Ще имаш нужда от причина. Аз вече те изоставих. Дори ще си намеря друга жена и така ще можеш да прибавиш и обвинения в изневяра. Все можем да намерим достатъчно убедителна причина за който и да било съд в този щат.
— Не искам развод, дори ако си намериш друга жена. Ще се наложи ти да подадеш документите — тя повиши предизвикателно глас. — Но не мисля, че ще го направиш. Ти си католик.
— От години не съм ходил на църква.
— И все пак вярата е в теб. Затова се разстрои толкова много, когато научи истината. Бракът е за цял живот. Ти искаше съпруга. Аз бях жената, която избра. След това обаче ти откри, че не ме искаш.
— Исках жена с гордост.
— Както вече казах, това съм аз. Без гордост, без чест. Аз съм твоя съпруга и нямам къде да отида — тя започна да върти халката на пръста си и събра остатъците от силите си, за да каже: — Ще трябва да ме приемеш.
— Да не си бременна?
Откровеността на въпроса я зашемети.
— Аз… не мисля така. През последните няколко дни получих доказателство, че не съм.
Необходима му беше около минута, за да се овладее. След това я погледна с очи, които не обещаваха милост.
— Добра разказвачка си, момиче. Сигурно се дължи на ирландската ти кръв. Единственият проблем е, че си избрала неподходящ момент.
— Аз…
Той я прекъсна.
— Трябваше да ми кажеш всичко това, докато все още те обичах. Един такъв разказ щеше да разкъса сърцето ми и щях да бъда готов да се преборя с дракони, ако ти поискаше това от мен — той се приближи до нея и застана в цял ръст, при което Кристъл се почувства малка, слаба и уплашена. — Само че няма други дракони, освен онези, които сама създаде. Аз вече нямам сърце, госпожо О’Браян, и не ми остана любов.
Всяка сричка беше като удар с чук, но Конър не остана да види ефекта от думите си, а заобиколи дивана и излезе от стаята.
Кристъл се строполи върху възглавниците. Конър я беше отхвърлил окончателно. Беше се опитала да се подготви за това, но не беше успяла. С натежало сърце се заслуша в гневните му стъпки в кухнята. Задната врата се затръшна и след малко тя го чу да се отдалечава с коня си.
За втори път от началото на краткия им брак Конър си бе тръгнал. Тя се зачуди дали той нямаше да бяга от нея винаги, когато я видеше.
Кристъл премигна, за да пропъди сълзите си. Беше се провалила, но само засега. Все още не беше приключила с него, нито пък той с нея.
Тя успя да намери сили и да се изправи. Тъкмо бе започнала да си слага ръкавиците, когато Сток Прайс се появи на вратата.
— Той ще се върне — каза Сток.
— Не мисля така. Не и докато съм тук.
— Познавам го много по-добре от теб. Ще се върне, може би не веднага, но мога да се обзаложа на една седмица готвене, че ще се прибере до утре вечер. Просто има нужда да обмисли нещата. Чух разговора ви. Не се извинявам за това.
— Радвам се, че си чул. Вече нямам никакви тайни. Сигурно и ти ме мразиш.
— Не е моя работа да те съдя. Една седмица готвене. Обзалагаме ли се?
Тя почти се усмихна.
— Конър обича хазарта.
— Това го е заел от мен. Ти си голям залог, най-големият, който някога е решил да приеме, но той не е човек, който би се отказал само защото шансовете му са малки. Мисля, че и той ще погледне така на нещата.
— Това не е много романтично.