— Недей да плачеш. Независимо какво чувстваш, любов или вина, за мен то не е нищо повече от едно бреме.
Конър вярваше във всяка една изречена дума, но тогава сълзата й се търкулна по бузата й. Тази мека, бледа буза. Нещо в него сякаш избухна. Кристъл понечи да каже нещо, но той не й даде възможност, сграбчи я за раменете и я изправи на крака. След това се втренчи във влажните й, разтворени устни.
Да я докосва, беше грешка. Бе възнамерявал да я разтърси и да я наругае. Вместо това я притисна силно до себе си и впи устни в нейните.
Глава 9
Кристъл се отпусна в прегръдките на Конър удивена, потресена, радостна и изпълнена с надежда, каквато нямаше право да чувства. Разговорите с него не бяха успели да докажат любовта й. Ако се постараеше, може би щеше да успее да го убеди с целувки.
Тя се наслаждаваше на устните му върху своите, докато той не заби пръсти в раменете й, в ръцете й, в гърба й. Конър не я целуваше, а я наказваше. Кристъл обаче приемаше с радост всяко негово действие, независимо от целта му, като се молеше с цялото си сърце яростта, която кипеше в него, да се превърне в топлина.
Езикът му си проправи път в устата й. Тя опря длани върху голите му гърди. Кожата му беше гореща и стегната. Искаше й се да плъзне ръце по тялото му, да посети местата, които едва бе започнала да опознава, да му доставя удоволствие, докато той не я приеме за своя съпруга.
След това тя забрави за всичко, освен за езика му, който се оплиташе в нейния, и за ръцете му, които се плъзгаха по гърба й. Всеки допир беше по-груб, отколкото тя помнеше отпреди. Това не беше онзи Конър, когото познаваше, но беше онзи Конър, когото тя бе създала — мъжа, когото обичаше.
Той я помете като гръмотевична лятна буря и Кристъл усети как в нея се надига желание, което й пречеше да мисли за друго, освен за местата, на които я докосваше Конър, и за местата, които тя докосваше по него. Кристъл галеше гърдите му, като вплиташе пръсти в космите по тях.
Одеялото се свлече от кръста му. Той я дръпна на пода и двамата легнаха върху топлия плат, преплели ръце и крака, без да прекъсват целувката си. Той покри лицето и врата й с целувки, като едновременно изсмукваше живота от нея и й вдъхваше нов.
Твърди ръце намериха гърдите й и дори през плата на нощницата тя разбра, че той усети щръкналите им връхчета. Конър я галеше и стискаше по-болезнено от всякога, но Кристъл нямаше да го спре дори ако можеше. Самотата я нараняваше много повече от всяка физическа болка.
Тя усети как сълзи напират в очите й, и се опита да ги преглътне. Беше готова да даде живота си за малко нежност, но тази вечер не беше моментът, в който двамата щяха да възстановят брака си.
Каквато си беше глупачка, тя се остави звуците и миризмите да я подлудят колкото него. Конър почти не й позволяваше да го докосва, толкова се беше вглъбил в онова, което вършеше, но тя все пак успя да погали стегнатите очертания на мускулите на ръцете му, контурите на гърдите му, тесния му кръст.
Свенливост и срам й бяха попречили да прояви смелост през първата им брачна нощ, но сега тя се беше освободила от тях и някак успя да прокара ръката си по кръста му, по плоския му корем, през гъстите косми и най-накрая да стигне до члена му. Когато пръстите й се увиха около твърдата му дължина, той изстена и дръпна рязко края на нощницата й, а ръката му се плъзна нагоре по бедрото й.
Първата мисъл, която мина през ума на Кристъл, бе съжаление, че носеше бельо, а втората — че това щеше да бъде преграда за Конър. Тя разтвори крака. Той целуна гърдите й и плъзна ръка между краката, след което палецът му започна да си играе с набъбналата й женственост. Влагата започна да прониква през плата. Кристъл изви бедра нагоре и Конър изръмжа нетърпеливо.
— Разкъсай ги, Конър. Бързо.
Тя усети пръстите му да хващат плата, след което той се спря. Кристъл го подкани, като повдигна още повече бедрата си, но единственият отговор, който получи, беше ръмжене, изразяващо повече отвращение, отколкото желание и той се отдръпна от нея, оставяйки я изпълнена със страх, какъвто никога не беше изпитвала.
Всяко вдишване й причиняваше болка. Кристъл се чувстваше като пълна глупачка и по-самотна от всякога. Най-лошото беше, че все още усещаше тръпката между краката си, а сърцето й беше сковано от студ. Необходимо й беше известно време, преди да разбере какво ставаше. Твърде много неща се бяха случили изведнъж — внезапната му поява в дневната, грубите думи, целувката и всичко след това. Той бе копнял по нея също толкова, колкото и тя по него, но я беше отблъснал, сякаш беше парче вмирисано месо.
Конър седеше с гръб към нея и гледаше втренчено огъня. Лунната светлина хвърляше призрачни отблясъци върху главата и раменете му. За първи път от началото на кратката им връзка й се удаваше да види всяка част от гърба му. Гледката беше интимна като всичко у него, но също така й показваше, че е била отхвърлена. Той беше гол, но тя бе тази, която трепереше и която взе одеялото, за да се защити от студа.