Мълчанието му беше ужасяващо: желанието му към нея беше проклятие, което трябваше да превъзмогне. Сълзите й напираха, но Кристъл не искаше да се разплаче. Той бе казал, че иска жена с гордост. Сега това беше единственото, което тя можеше да му предложи, въпреки че всяка проява на гордост щеше да бъде измамна и лъжлива.
Тя успя да отвори уста.
— Знаел си, че ще се случи нещо такова.
Той не отговори веднага.
— Такава възможност винаги съществува, когато сме заедно. Знаех го също толкова добре колкото и ти. Това, което не знаех, бе, че ще успея да се опомня навреме.
— Е, ти успя. Поздравления. Ти си много по-силен от мен.
Той я погледна през рамо; очите му бяха мрачни и бездънни като небе без звезди. Кристъл се чувстваше глупаво да седи гола на пода, толкова близо до него и същевременно толкова далеч. Двамата бяха като деца, които си играят пред камината, но детството отдавна бе отминало за тях и онова, което правеха, нямаше нищо общо с игра.
Конър се обърна още малко към нея и лицето му се скри в сянка. Ако Кристъл пожелаеше, можеше да види по-голямата част от голото му тяло. Тя, разбира се, искаше да гледа всеки сантиметър от него, но сега това щеше да бъде по-скоро наказание, отколкото удоволствие и тя не отмести поглед от врата му.
— Разбирам — каза той. — Искала си да приемеш семето ми и да ми родиш дете. Това щеше да ни свърже със сигурност, въпреки че за мен си остава загадка, защо толкова много го искаш.
Той говореше така, сякаш такова желание беше лошо и неестествено, а не прекрасно. Нараняваше я по-силно, отколкото можеше да си представи. Освен това я ядосваше. Беше отишъл твърде далеч.
Гордостта й се надигна по-лесно, отколкото бе предполагала. Тя отметна косата от лицето си и остави одеялото да падне от раменете й.
— Браво на теб, Конър. Най-после успя да разгадаеш намеренията ми. Едно дете щеше да те задължи повече, отколкото която и да било клетва. Затова се облякох толкова предизвикателно и лежах в очакване да дойдеш при мен.
— Твърде си изтънчена, за да направиш нещо толкова очевидно.
— Че кога съм била изтънчена. Когато те хванах с ласото на пътя ли? Или когато се появих тук днес и ти заявих, че съм твоя съпруга и ти не можеш да направиш нищо, за да промениш това.
Кристъл забеляза по погледа му, че беше успяла да го нарани. Думите й бяха улучили целта. За миг й се прииска да можеше да ги върне обратно, както бе готова да върне обратно голяма част от онова, което се бе случило между тях по време на кратката им, но бурна връзка.
— Разбрах какво искаше да ми кажеш. Няма нито един Брейдън, който да притежава дори далечно подобие на изтънченост.
— Аз вече съм О’Браян.
Той погледна към ръката й. Кристъл осъзна, че беше започнала да върти халката на пръста си, но това не я накара да спре. Пръстенът и името му бяха факт, който не можеше да бъде заличен.
Когато погледът му срещна нейния, тя разчете милите му, сякаш ги беше изрекъл на глас. Разводът можеше да се окаже най-доброто решение за двама им, независимо дали беше правилно. Кристъл усети как в нея се надига паника.
— Тази вечер бях груб с теб. Извинявам се за това.
— Не си ме наранил, поне не по начина, който имаш предвид.
Той не показа признаци на облекчение.
— Повече няма да те докосна и няма значение, че имам законното право на това.
— Смяташ ли, че ще ти бъде лесно да стоиш далеч от мен?
— Много малко неща, които стават между нас, са лесни.
Конър говореше почти с тъга. Тя усети как пропастта между тях се разширява, въпреки че ги делеше не повече от метър.
— Преведох ти пари по сметка в банката — продължи той. — Можеш да ги използваш, за да си намериш къде да живееш.
Той изглеждаше спокоен, делови и разумен, съвсем различен от онзи Конър, който беше започнал да я ухажва още в мига, в който се бяха запознали. Съвсем различен и от онзи Конър, който бе дошъл при нея тази нощ не защото така искаше, а защото не можеше да направи нищо друго.
Той бе успял някак да се овладее и сега тя трябваше да направи същото.
— И къде може да е това място.
— Нямам представа.
— Моля те. Поне опитай.
— Кристъл…
— Да не би да искаш да кажеш, че не съм твоя грижа. Че това си е мой проблем, а не твой.
Той изсумтя нещо неразбираемо.
— Вземи дилижанса за Сан Антонио. Пансионът там ще свърши работа за известно време. Или пък хотел „Менгер“, ако искаш да се върнеш там.