— Кристъл…
— Освен това ми омръзна да се чудя къде ходиш по цял ден, да те чувам как плуваш в потока и да ми се иска да се съблека гола и да дойда при теб. И това няма нищо общо с правенето на деца, копеле мръсно, и не смей да ми казваш, че има.
Последните й думи бяха подсилени с удар в гърдите му.
— Не мога — каза бързо той, — ти не ми даваш възможност да си отворя устата.
Тя беше прекрасна, когато беше ядосана, и много по-опасна от всякога — като дива кобила, която трябва да бъде опитомена. Или може би не да бъде опитомена, а да си намери жребец също толкова див колкото нея.
Той усети как дивото се надига в него, но успя да се овладее.
— За бога, аз опитах да се променя, да готвя и да чистя като порядъчна съпруга, въпреки че задълженията ми не ми доставят голямо удоволствие. Искаш ли да знаеш какво правя всеки следобед. Искаш ли?
Той отвори уста да отговори, но не успя.
— Яздя, за да не полудея. Напоследък започнах да се виждам с Джъдж, за да се уверя, че мама е добре, и да му кажа, че съм добре. Чувствам се, сякаш се опитвам да живея два различни живота: този тук и онзи, с който бях свикнала, само че не се справям много добре. Най-вече защото не получавам никаква помощ.
— Съжалявам, Кристъл. Наистина съжалявам. Ако ти е толкова трудно, знаеш какво трябва да направиш.
— И какво трябва да направя? Да скоча в потока и да чакам да дойдеш при мен ли? И двамата знаем, че онова, което искаш от мен, е да се махна оттук и повече да не те притеснявам.
Той очакваше, че тя ще се разплаче, но Кристъл, изглежда, беше твърде разгневена. Бузите й бяха зачервени, главата й беше вдигната високо, а устните й бяха толкова наблизо, че Конър трябваше само леко да наведе глава, за да ги вкуси.
— Може би в крайна сметка съм решила, че не те искам, не такъв — тя стисна юмруци и ги допря до бузите си. — Това, което наистина ми се иска, е да те ударя. Толкова много го искам, че направо ме сърбят ръцете.
— Тогава го направи.
— Никога не съм вдигала ръка срещу друг човек.
— Аз съм го правил. Не е толкова зле.
Конър знаеше, че тя помнеше сбиването му с мъжа, който я бе купил срещу мулето си. Конър я разтърси, не много силно, но достатъчно, за да привлече вниманието и.
— Удари ме. Защити се.
Тя го направи Конър очакваше плесница или някаква атака по женски, но Кристъл стовари юмрук в челюстта му, след което извика, отскочи назад и разтърси ръката си.
Той потърка лицето си. Кристъл беше по-силна, отколкото изглеждаше, но това едва ли трябваше да го изненадва. Двамата се погледнаха. Кристъл дишаше учестено и лицето й бе зачервено, а няколко кичура от косата й падаха върху бузите. Конър изпита желание, което го изгаряше. Той я сграбчи, без да мисли, и я целуна — само веднъж, но дълго. След това я отблъсна. Тя трябваше да разбере, че така се беше сбогувал с нея.
Устните й бяха влажни и вече започваха да се подуват. Тя стоеше и го гледаше втренчено, отпуснала ръце до тялото си. Конър изпита тревога и копнеж, който не можеше да бъде задоволен. Той излезе, преди да направи хиляди неща, които би искал. Кучетата изджавкаха и избягаха да се скрият, когато той мина гневно през вратата.
Конър сграбчи шапката си от гвоздея, нахлупи я и се отдалечи на десетина метра от къщата, преди да спре. Какво беше направил, за да заслужи такива мъчения? А, да, беше се влюбил от пръв поглед.
Можеше да отиде някъде сред дърветата и да си даде облекчението, от което се нуждаеше, но пулсиращата му твърдост беше наказание, от което не беше готов да се отърве. Имаше нужда от наказание за това, че я желаеше. Трябваше да я забрави. И щеше да го направи.
Нямаше да я вижда и с времето щеше да престане да мисли за нея. Това обаче не означаваше, че му се искаше да се мотае наоколо и да я гледа как си тръгва. Вместо това той потърси друга болка и направи нещо, което бе отлагал досега, а трябваше да свърши. През тази неспокойна нощ бе обмислял как ще прекара следващия ден. Сега вече знаеше. Щеше да отиде на гроба на баща си.
Глава 10
Вместо с цветя Конър отиде на гроба на баща си с оръжие — револвер в кобура на бедрото си и карабина в калъфа на седлото. Вече беше направил твърде много грешки по отношение на семейство Брейдън и не искаше отново да бъде изненадан неподготвен.
Той се приближи бавно от имота на Сток и навлезе на територията на „Бушуак“, като се опитваше да не мисли за жена си и да се концентрира върху намирането на буренясалата пътека и едновременно с това се ослушваше за присъствието на други хора.
Той почти очакваше някой да стреля по него, но това не се случи. Тъмни облаци бяха надвиснали ниско над земята; очевидно скоро щеше да завали.