Ройс изпъна гръб и напомни на Конър за свита за нападение змия. Той почти си представи разцепения език да се стрелка между тънките устни.
Внезапно Конър се почувства много изморен. Омръзнало му беше да спори, омръзнало му беше това положение, омръзнал беше сам на себе си. Той поклати глава и отиде да облече ризата си, без да го е грижа дали Ройс щеше да го застреля в гръб. Конър нахлупи шапката си, закопча кобура си и прескочи оградата, след което тръгна към коня и карабината си, оставяйки Ройс зад себе си. Конър скочи на седлото, прибра карабината в калъфа й и погледна за последен път към Ройс. Имаше намерение да си тръгне веднага, но Брейдън не му позволи. Сигурно беше приел твърде навътре обидата за уменията му по стрелба.
— Кристъл си свърши добре работата — гласът му беше мазен и подигравателен. — Както вече казах, ние си знаехме, че ще стане така. Пазехме я точно за такъв случай.
— Доколкото разбирам, тя е отишла твърде далеч.
— Брака ли имаш предвид? Така мисли баща ми. Според мен тя е постъпила правилно. Да вземем например парите, които й даваш. Има късмет кучката. Сигурно наистина си толкова богат, колкото чухме да се говори. Жалко, че нямаш земя, за която да харчиш парите си.
Конър обмисли дали да не го прегази с коня си, но копелето сигурно щеше да се изнерви и да стреля.
— Добра ли е в леглото — попита Ройс. — Обзалагам се, че е. Тихите води винаги се оказват добри.
На Конър му се повдигна.
— За бога, говориш за сестра си.
— Да. Това е единствената причина, поради която тя все още беше девствена, когато се запозна с нея. Девствена беше, нали? Не ми се иска да си мисля, че напразно съм стоял далеч от леглото й, ако ти не си й бил първият.
Яростта на Конър излезе извън контрол. Той се хвърли от седлото върху Ройс. Пушката изтрещя и нещо одраска рамото му, но той не усети болка. Цевта беше гореща, когато Конър изтръгна оръжието от ръцете на Ройс и го хвърли в храстите.
Ройс се опита да окаже съпротива, но не беше боец, докато Конър беше. Юмрукът на Конър се стовари в правилния нос на противника му и той усети как костта се чупи. Кръв шурна върху ръката му. Ройс падна на земята и закри лице.
Видът на кръвта ядоса Конър още повече. Искаше му се да рита Ройс, да го налага с юмруци и отново да го рита, да освободи всички демони на презрението и отвращението, които се бяха събрали в него, откакто беше научил истината.
Но Ройс лежеше в прахта, стенеше, а кръвта се стичаше по ръцете му и Конър насочи отвращението си към самия себе си. Беше се върнал у дома, мислейки се за джентълмен, но лудостта от младостта му все още не го беше напуснала — само че сега беше закалена с омраза.
Той извика коня си с изсвирване и подхвърли една последна заплаха на Ройс, преди да се отдалечи.
— Да не си посмял да говориш отново така за нея! Ако го направиш, ще те убия.
— Ох!
Сток цъкна с език и поля раната на Конър с още карболова киселина. Течността потече по голите му гърди.
— Да не си се превърнал в хленчеща госпожичка?
Конър го изгледа гневно.
— Някога заливал ли си се с тази гадост?
— Всеки път, когато някой ме улучи.
— Това е просто драскотина. А и не мога да си представя някога да си бил раняван.
Сток премести тютюна, който дъвчеше, в другата страна на устата си.
— Ако се случи, на теб ще ти се наложи да се погрижиш за мен.
— Добре.
Сток покри раната с марля и я превърза.
— Известно време ще смъди адски.
Конър махна с ръка и се намръщи.
— Проблемът е в отровата, с която реши да ме лекуваш.
— Аз бих казал, че проблемът е куршум, който е минал твърде близо до теб. Искаш ли да ми кажеш какво се случи?
Конър обмисли колко да му разкаже. В крайна сметка реши да му каже всичко.
Когато свърши разказа си, Сток му подаде чаша уиски.
— Със страхотно семейство си се сродил. Казах ти, че Ройс е мръсно копеле.
— Прав беше. Освен това не съм се сродил с тях — той изпи уискито на един дъх. — Кристъл тръгна ли си?
— Замина за града повече от половин час преди ти да се появиш тук.
Конър запази гласа си спокоен.
— Каза ли къде точно отива или какво възнамерява да прави?
— Предположих, че знаеш.
Конър сви рамене. Болката в рамото за малко не го събори.
— Седмицата изтече — каза той. — Тя се приготвя да си тръгне.
— Тази сутрин трябва да сте се карали здраво по този въпрос. Когато ти изчезна, тя вдигна такъв шум в кухнята, че кучетата избягаха. Кой знае колко чинии е счупила.
— Кристъл не може да бъде наречена нежна жена.
Сток кимна с възхищение.
— Тя ми натресе един юмрук в челюстта, а брат й стреля по мен. Не мисля, че бих понесъл още една среща с някой Брейдън днес.