Не че Конър бе обърнал голямо внимание на Дора Уедърс. Кристъл смяташе, че той би я заменил с Джени Уедърс, като бе мислил, че вече е напуснала града. Той можеше да отрича колкото си искаше, но тя не беше толкова глупава, колкото Конър си мислеше, че е.
Драматичната поява на баща й беше капката, която бе преляла чашата. Той си седеше на седлото и гледаше гневно Конър, който му отвръщаше със спокоен и уверен поглед, като че ли половината град не го гледаше от улицата и от прозорците на магазините.
Кристъл не смяташе, че Конър е в опасност, поне не физически, но беше готова да се откаже от любимия си жребец, само и само да си спести поредното унижение. Въпреки че ако бяха останали насаме, щеше да се опита да му извие врата.
— Не нанесе ли достатъчно вреди на семейството ми? — разнесе се гласът на Едгар толкова високо, че всички го чуха.
Кристъл се втренчи с удивление в баща си. Той никога не говореше толкова високо. Лицето му беше зачервено като домат, а обикновено безупречният му костюм беше покрит с прах от бързата езда.
Тя погледна Конър.
— Какво си направил?
Той повдигна съвсем леко тъмните си вежди.
— Имаш предвид жената, с която говорех ли?
— А-ха! — тросна се тя. — Значи признаваш.
Конър сви рамене и съжали за това.
— Нищо не признавам, защото не знам какви са обвиненията.
— Тогава защо потръпна, ако не от угризение на съвестта? — внезапно я осени една ужасна мисъл. — Ранен си.
— Денят не беше особено приятен.
— За това няма как да не се съглася с теб.
— По дяволите! — изкрещя Едгар — Аз си седя тук, готов да извадя револвер срещу теб, а вие двамата се джавкате. Отговори на въпроса.
Конър се усмихна извинително на Кристъл.
— Забравих какъв беше — каза той, като говореше тихо, за да бъде чут само от Кристъл и баща й. Зяпачите сигурно щяха да се изядат от яд. Получутият спор не можеше да бъде предаден лесно на онези нещастници, които не бяха в града по това време.
Кристъл го подсети.
— Той искаше да знае дали си нанесъл достатъчно вреди на семейство Брейдън.
Конър хвърли един поглед на Ройс.
— Сигурно си видял Ройс.
— Разбил си лицето на момчето ми.
— Какво? — подскочи Кристъл.
— Не цялото — каза Конър, сякаш това обяснение беше достатъчно. — Пък и той пръв стреля по мен. Ако боят беше като състезанията с коне, бих казал, че той спечели на косъм. Нищо лично, нали разбираш.
Кристъл се надигна от седалката.
— Ройс е стрелял по теб?
— Драскотина. Права беше за мерника му. Той не може да си служи добре с оръжието.
— Трябвало е да те убие. Навлязъл си на наша земя — каза Едгар.
— Бях на гроба на баща си. Стори ми се, че е време да му се извиня затова, че пропуснах погребението му.
Внезапно целият ден прие съвсем различен смисъл за Кристъл. Гневът, който чувстваше към Конър, се изпари и тя бе изпълнена с обич и съчувствие.
— Съжалявам, Конър. Сигурно ти е било трудно.
Кристъл знаеше къде се намираха семейните гробове. Даниъл О’Браян й ги беше показал веднъж, докато бе развеждал нея и майка й из ранчото. Тя се опита да си представи Конър на хълма, как е гледал земята, която трябваше да бъде негова и се е сбогувал с баща си.
Трябваше да бъде там с него, както подобаваше на истинска съпруга, каквато искаше да бъде. Кристъл се почувства по-безполезно отколкото когато и да било в живота си.
В далечината се чу гръмотевица. Баща й изсумтя. Конър остана загледан в нея в продължение на няколко секунди, след което погледът му се отмести към дъждовните облаци.
— Стой далеч от момчето ми — каза Едгар. Сега той говореше тихо, сякаш бе осъзнал какъв спектакъл разиграваше пред зяпачите.
— Той е на двайсет и шест — тросна се Кристъл. — Вече не е момче.
— Така е. И е по-добър мъж, отколкото който и да било О’Браян.
— Кой тогава си седи вкъщи с разбит нос?
Кристъл осъзна, че да се противопоставя на баща си, ставаше все по-лесно. Вече не живееше под неговия покрив и това й придаваше смелост.
Едгар погледна Конър с неописуема омраза.
— Стой далеч от земята ми. Имам правото да те изритам оттук. Алонсо Рийд е добър шериф. Той ще ме подкрепи. Всъщност още сега бих отишъл да му кажа какво се е случило днес, но той не е в града, а заместникът му е глупав като магаре.
Конър не отстъпи.
— Не ме интересува какво казва шерифът. Искам достъп до гробовете.
— Премести ги.
— Не.
Едгар се стресна. Конят, впрегнат в каруцата, се размърда неспокойно и Кристъл хвана здраво юздите, като не сваляше поглед от ръката на баща си.
— Татко, той не иска много — каза тя.