Кристъл застана до брат си.
— Това е брат ми Джъдж.
— Той ме помни — каза момчето. — Аз присъствах, когато те върна.
Джъдж говореше, сякаш Кристъл беше някаква нежелана покупка, която Конър бе решил да върне. Доколкото Конър си спомняше, най-младият Брейдън не я беше накарал да се почувства повече добре дошла, отколкото останалите членове на семейството й.
— Джъдж и Хелга са донесли някои от нещата ми — каза Кристъл и сви леко рамене. — Дрехи и други неща. Мама ги изпратила. Решила, че може да имам нужда от тях.
Погледът й мълчаливо го молеше да не споменава нищо за скорошното й заминаване.
— Много любезно от страна на майка ти — каза Конър.
Кристъл въздъхна с облекчение, но момчето сякаш не забеляза това и отново заговори:
— Тя се страхуваше, че татко може да изгори всичко, защото се беше ядосал заради Ройс. Когато той излезе, тя веднага ни прати тук — Джъдж се поколеба. — Той искаше да отиде при шерифа, за да повдигне обвинение срещу теб. Предполагам, че не го е направил.
— Опита се. Само че когато ме видя, се разстрои толкова, че забрави за всичко друго. Когато с Кристъл си тръгнахме, той вече не беше в настроение да прави каквото и да било, освен да се прибере у дома.
— И него ли си ударил?
— Мислех да го направя, но се въздържах.
— Как е Ройс? — попита Кристъл.
— Не е толкова красив, колкото беше — очите на момчето заблестяха. — Лицето му е насинено, а носът му никога няма да бъде същият.
Двамата се разсмяха и Конър почувства пристъп на ревност заради лекотата, с която братът и сестрата общуваха помежду си. Имало ли бе подобно нещо между него и жена му? Може би. Преди сватбата им.
Двамата сякаш внезапно осъзнаха, че Конър ги наблюдаваше, и Джъдж избърса длан в панталона си.
— Аз изчезвам — каза той.
— Трябва ли да си тръгваш толкова бързо — попита сестра му. Гласът й съдържаше умолителна нотка, но Джъдж не я долови.
— Няма нужда да бързаш — намеси се и Конър.
Джъдж го изгледа тревожно. Конър долови недоверието в изражението му.
— Предпочитам да съм в „Дъсчения лагер“. Там има само жени.
— Не всички мъже са лоши.
— Може би — изражението му обаче показваше, че опитът му го беше научил на противното.
Джъдж погледна сестра си.
— Добре ли се държи с теб — той говореше, сякаш Конър не беше в стаята.
— Разбира се. Той ми е съпруг.
Само че Едгар Брейдън също си имаше съпруга, а нямаше човек, който можеше да си помисли, че някога Анабел Брейдън бе живяла спокойно — поне не човек, който познаваше семейството.
Веселието, което бе царувало в стаята само преди няколко минути, беше изчезнало. Джъдж заобиколи дивана и застана пред Конър, като го гледаше предизвикателно. Конър отстъпи встрани. Дългите крака на момчето го пренесоха бързо през кухнята. Джъдж излезе навън и затръшна вратата след себе си.
Хелга спря разопаковането на покупките и поклати глава.
— Какво му стана? — попита Конър, като се чудеше защо трябва да се чувства виновен за това, че нечий чужд син беше нещастен.
Кристъл не му отговори, мина край него и излезе навън след брат си.
— Той си мисли, че си като баща му — каза Хелга.
— Или като брат му.
— Никой не може да бъде като онзи Schweinehund.
Конър не знаеше какво означаваше последната дума, но тонът на Хелга му подсказа, че трябваше да се съгласи с нея.
— Хелга — извика Кристъл от верандата, — ела. Джъдж е решил, че трябва да тръгвате, и е прав. Дъждът спря. Трябва да се приберете, преди да завали отново.
Хелга изгледа Конър със студените си тевтонски очи.
— Да не сте посмели да я нараните, хер О’Браян.
Думите й не бяха точно заплаха, а по-скоро заповед. Тя мина край него и излезе навън. Конър отиде на верандата и се загледа в отдалечаващата се каруца. Момчето държеше юздите, а германката седеше с изправен гръб до него.
— Кажи на мама, че я обичам — извика Кристъл.
Джъдж й махна с ръка, без да се обръща назад. Двете хрътки се затичаха с лай след каруцата, но скоро се отказаха от преследването и се върнаха на верандата.
Кристъл се загледа в следите, които каруцата беше оставила в калта.
— Хелга казва, че той е станал още по-необуздан. Понякога не се прибирал нощем.
— В дневната не ми се стори такъв.
— С мен не е. Но това ще се промени, ако нещо не бъде направено.
Тя погледна Конър.
— Знаеше ли, че беше бесен за това, че съм те излъгала? Мислеше ме за слаба, защото съм се огънала пред татко. След това обаче решил, че така може би е най-добре.
„И ти трябва да направиш същото.“
Конър почти я чу да изрича тези думи.
Кристъл се усмихна, но след това го погледна в очите и отново си върна сериозното изражение.