Най-накрая тя се отдръпна.
— Да отидем в леглото.
Конър отметна завивките и двамата легнаха върху студените чаршафи. Навън бурята продължаваше да вилнее. Вътре в спалнята и двамата сякаш полудяха. Той я докосваше навсякъде, изучаваше тялото й, целуваше я, прокарваше език по връхчетата на гърдите й и около пъпа й и дори по-ниско.
Там тя го спря. Конър разтвори краката й и легна върху нея.
— Този път ще го направя както трябва — каза той, като я галеше, без да сваля очи от лицето й.
Тя сграбчи раменете му.
— Вече го направи.
— Още не съм.
Той влезе в нея. Кристъл сви колене и повдигна бедра. Изпълни я чувство на задоволство, каквото никога през живота си не беше изпитвала. Вече не я интересуваше, че той не я обича. Желаеше я и това й беше достатъчно.
Най-хубавото беше, че я приемаше като своя съпруга.
Телата им се движеха едно срещу друго и Кристъл разбра какво бе имал предвид Конър, когато бе казал, че този път ще направи всичко както трябва.
Нищо на света не можеше да бъде по-приятно от това.
Тя сгреши. Конър го направи по-приятно. През тази дива нощ, в която противоречията между тях избледняха до незначителност, той я научи какво е истински екстаз.
Дълго след това, когато бурята беше утихнала и навън, и в спалнята, Кристъл лежеше в прегръдките на Конър под завивките и се вслушваше в равномерното му дишане. Той нито веднъж не се бе оплакал за рамото си, но тя знаеше, че го болеше.
Любенето се оказа изтощително. Тя беше толкова изморена, че едва можеше да повдигне ръка. Защо тогава не можеше да заспи. Знаеше отговора. Не искаше да пропусне нито миг от тази нощ. Когато Конър се събудеше, един бог знаеше какво щеше да направи.
Тя се подпря на лакът, наведе се през него и провери дали раната не беше започнала да кърви.
Конър отвори очи. Лицето й беше близо до неговото. Светлината от лампата хвърляше отблясъци по бузите му. Той изглеждаше почти суров и тя се почувства, сякаш беше извършила нещо нередно.
Тогава Конър се усмихна и светът отново й се стори прекрасен.
— Всичко е наред — каза той.
— Изглежда, не кърви повече — каза тя.
— Имах предвид между мен и теб.
— О!
Тя си каза, че не трябва да се надява твърде много, и се сгуши до него. Положи глава на гърдите му и остави пръстите си да доловят туптенето на сърцето му. „Тогава ми кажи отново, че ме обичаш“.
Той започна да си играе с една къдрица.
— Аз бях също толкова виновен, колкото и ти, защото се влюбих още когато те видях. Предполагам, че съм очаквал твърде много.
„Ти очакваше от мен да бъда такава, каквато изглеждах.“
— Кристъл, ние сме женени и е глупаво да се опитваме да забравим този факт.
Сърцето й бе разбито отново.
Искаше й се да му изкрещи да престане. Той почти бе изрекъл думите, които тя копнееше да чуе, почти.
— И двамата си имаме проблеми — каза Конър. — Трябва да си помогнем взаимно, за да ги решим. — Той се вгледа в нея. — Хей, слушаш ли ме? Нали не си заспала?
— Слушам те.
Тя преглътна болката и отново се превърна в жената, която трябваше да бъде, в онази разумна жена, която правеше каквото трябва.
— Чудя се какво ли ще се случи, ако забременея. Струва ми се, че преди това те притесняваше.
Необходимо му беше доста време, за да й отговори.
— Ще оставим това на съдбата. Ако се случи, ще имаме деца. От теб ще излезе добра майка. Разбрах го, когато те видях с Джъдж.
Той говореше толкова практично, толкова разумно. Нямаше си никаква представа колко болезнени рани можеше да нанесе здравият разум.
— Затова ли си промени решението тази вечер?
— Заради Джъдж ли? — той се разсмя и я целуна по челото.
За миг й се стори, че долови болезнена нотка в гласа му, но сигурно се беше излъгала. Смехът му не изглеждаше пресилен.
— Винаги съм те желал — каза той. — И сега те имам, а ти имаш мен. Единствено това е от значение. Ще се грижа за теб. Обещавам. Ако си сигурна, че искаш това.
„Искам да ме наричаш своя любима.“
Тя искаше твърде много. В желанието си да бъде най-важната част от живота му Кристъл трябваше да се задоволи да остане на второ място.
Не беше нужно да говорят повече. Той вече я бе наранил достатъчно, но тя трябваше да запази това за себе си. Поне нямаше да й се наложи да се тревожи за майка си и Джъдж. Те се бяха върнали в „Дъсчения лагер“ и баща й се виждаше рядко с тях, поне така беше казал по-малкият й брат. Ако не беше отишъл до „Бушуак“ за да вземе новата шевна машина на Анабел, която Едгар беше поръчал преди доста време, Джъдж никога не би разбрал за нараняването на Ройс.