Донякъде това приличаше на любенето й с Конър, на хармонията и ентусиазма, който показваха. Разликата беше, че след работата на пасището или в корала Конър изглеждаше по-спокоен, отколкото когато беше с нея в леглото. Може би не толкова доволен, въпреки че в това тя не можеше да бъде сигурна, но определено по-спокоен.
Кристъл сигурно щеше да го ревнува, ако в такива случаи той не преставаше да показва каквито и да било признаци на напрегнатост. Той имаше цел и успяваше да я постигне. Тя го обичаше толкова много, че не можеше да направи нищо друго, освен да пропъди горчивите си наблюдения и да се радва за него.
Една седмина по-късно, след като беше продал дузина понита в окръг Мейсън, Конър реши, че му трябва нова стока и тръгна да си я набави. След двудневно отсъствие, през което Кристъл се чувстваше безкрайно самотна, той се върна с двайсет коня и с новината, че още двайсет били на път.
Сток й каза, че конете бяха купени от някои от ранчеросите, които изпитвали затруднения.
— Повечето не изгаряха от желание да продават — обясни той, докато белеше картофи вечерта в деня на завръщането на Конър, — но те са практични мъже, а Конър им предложи добра цена. Чрез банкера, разбира се. Той все още не ходи по земите им.
— И какво ще прави с всичките тези коне, когато ги обучи? Той сам каза, че е имал късмет с намирането на купувач за понитата.
— Ще остави някои за разплод, други ще продаде на правителството, няколко може да отведе в Сан Антонио. Мисля, че преди всичко се опитва да си изгради репутация, да покаже на някои хора, че се е върнал тук завинаги. Скоро всички ще научат.
— Разбира се, че се е върнал тук завинаги — каза тя малко прибързано, пропъждайки тревожната мисъл, че Конър можеше да реши да замине. — Това е неговият дом — добави тя по-тихо, — или поне някога е бил.
Сток хвърли един картоф в тигана, след което се зае със следващия.
— Не е моя работа, нали разбираш, но той харчи пари не само за коне.
Той говореше спокойно, но Кристъл долови нотка на безпокойство в гласа му.
Първата й мисъл беше, че Конър си е намерил друга жена, но само защото се чувстваше толкова несигурна в отношенията си с него. Ако имаше нещо, което знаеше със сигурност, то беше, че го оставяше твърде изтощен, за да спи с друга.
— Не е споменал пред мен за други разходи.
— Не се изненадвам. Той никога не е обичал да говори за работа.
Кристъл застана до мивката, обърната с гръб към Сток, и се загледа през прозореца.
— И какво купува?
— Земя. Всеки парцел около старото ранчо, до който успее да се докопа. И за това работи чрез банката. Плаща цена, по-висока от реалната, но той никога не е бил практичен човек.
Сток се умълча и Кристъл разбра, че разговорът беше приключен. За бизнеса на Конър повече не стана въпрос нито тази вечер, нито през следващите дни. Сток повече не повдигна темата, а Конър изобщо не говореше за делата си.
„Той никога не е бил практичен човек.“
Кристъл се задавяше всеки път, когато си спомнеше думите на Сток Той не й беше казал нищо ново за характера на съпруга й. Разбира се, че Конър не беше практичен. Достатъчно беше да се види как си беше избрал съпруга.
Откакто се бяха срещнали, той беше спечелил малко, а беше загубил твърде много. Тя неведнъж го бе виждала да гледа замислено към „Бушуак“ с някакъв особен копнеж, който липсваше, когато гледаше нея.
Той вече не я наричаше „любима“ и никога не се шегуваше, че съдбата ги е събрала заедно.
Затова пък говореше колко много му харесвало тялото й. Когато се любеха, той не се въздържаше. А те се любеха често, особено след завръщането му с конете — всяка нощ, а понякога дори и през деня.
Конър сякаш не можеше да й се насити.
Когато забележеше блясъка в очите на Конър, Сток успяваше да изчезне някъде. Кристъл винаги отвръщаше с желание, когато той я пожелаеше.
Обикновено това ставаше в леглото, но една нощ, когато бяха само двамата в къщата, той я облада пред камината. Всъщност това не беше съвсем вярно. По-скоро тя беше тази, която го бе обладала, защото тогава беше единственият път, когато се бе озовала върху него.
Два дни по-късно се случи нещо, което я накара да гледа по-нов начин на връзката им.
Двамата бяха тръгнал и да търсят една кобила с малкото й жребче, които бяха избягали от корала. Намериха ги в една малка горичка близо до потока. Кристъл и Конър слязоха от седлата си. Вятърът подухваше леко между клоните, водата ромолеше тихо. Тревата под краката им беше мека и гъста.