— Винаги го е правил.
— Не по начина, по който го прави сега. Сякаш нищо не го задоволява. Аз лично мисля, че да бъде собственик на „Бушуак“, се оказва не толкова прекрасно, колкото е смятал.
Ройс поклати глава, сякаш му беше мъчно.
— Джъдж приема това, но не знам колко ще издържи. Ние определено имаме нужда от теб, сестричке. Трябва да се върнеш там, където ти е мястото.
Нежността в тона му я завари неподготвена и тя почти повярва в искреността му. След това обаче забеляза пресметливия поглед, с който той изчакваше реакцията й.
— Престани с тези простотии, Ройс.
— Леле, колко вулгарна си станала, откакто напусна дома си.
— Не съм напускала дома си, а го намерих — тя седеше с изправен гръб в седлото и говореше от сърце. — Бракът с Конър О’Браян е най-доброто нещо, което някога ми се е случвало.
Ройс за малко щеше да скочи от мястото си. Кристъл забеляза яростта на лицето му. Ръцете му се разтрепериха, сякаш искаше да нарани някого или нещо, след което, също така внезапно, той се отпусна в предишната си спокойна поза.
В Ройс сякаш живееха двама души. Единият — спокоен, а другият — извън контрол. И двамата я плашеха ужасно.
— Напусни го — каза той. — Направи го на глупак. Нека всички да научат, че той не е достатъчно добър за теб. Едгар толкова ще се зарадва, че вероятно ще реши да спази даденото обещание и ще остави мама да живее, където поиска.
— Никога — отговорът й беше бърз, инстинктивен и от сърце.
Ройс се ухили.
— Никога е дълго време — каза провлачено той.
— Той няма да ми позволи да го напусна — тя наистина смяташе, че това, което казваше, беше самата истина. Ако си тръгнеше, Конър щеше да тръгне да я търси не защото я обичаше, а защото не можеше да остави Брейдън да победят.
Ако двамата със съпруга й някога се разделяха, а такава възможност винаги съществуваше, изборът щеше да бъде негов, а не на Кристъл.
— Ами ако нещо се случи с него? — попита Ройс.
Сърцето на Кристъл спря да бие.
— Какво искаш да кажеш?
— Просто питам какво ще стане, ако му се случи нещо? Да речем, че той тръгва след теб, става малко груб и твоето любящо семейство ти се притича на помощ, като го застрелва.
Кристъл потръпна. Тя също можеше да си го представи.
Ройс не се отказваше.
— Ти ще наследиш цялата му собственост, нали? Едгар ще получи контрол над имуществото му, като се има предвид, че ти си разстроената му овдовяла дъщеря. Това ще го направи истински щастлив. Също толкова щастлив, колкото и от придобиването на „Бушуак“.
— Ако посмееш да му направиш нещо, ще те убия.
— Ще вдигнеш ръка срещу собствения си брат? Леле, сестричке, това звучи почти като библейска история.
— Не се шегувам.
— А аз само ти зададох един въпрос. Много неща могат да се объркат. Индианци, например. Наоколо има червенокожи. Чух, че изгорили някаква ферма в съседния окръг. Команчи отцепници. Те са от най-лошите.
Той щракна с пръсти, сякаш току-що му бе хрумнало нещо.
— О’Браян не е ли на път в момента? Жалко ще бъде, ако се натъкне на тях. Няма да има никакъв шанс. И аз ще съм невинен. Това трябва да е очевидно дори за теб.
Той се изправи и извика коня си с подсвирване. Кристъл остана да гледа как брат й изтупва праха от панталона си и се качва на седлото. Тя обаче не забелязваше подробностите, защото беше обзета от страх, който й пречеше да мисли ясно.
Присъствието на друг кон накара Светкавица да се раздвижи неспокойно.
— Истината ли ми казваш за индианците? — попита тя.
— Кълна се в гроба на баба ни. Помисли си върху това, което ти казах. Ако искаш да защитиш О’Браян, трябва да го напуснеш. Може би той няма да тръгне след теб. Може би няма да се наложи да го застреляме.
Гняв и отчаяние се бореха в нея, а някъде под тях се криеше чувство на безпомощност. Кристъл се чувстваше, сякаш кръвта й беше източена, а с нея и последните й сили.
— Как можеш да постъпваш така с мен?
— Аз го правя за теб, сестричке. Променила си се. В миналото можех да те накарам да погледнеш разумно на нещата. Сега вече не мога.
Той пришпори коня си и я остави сред облак прах. Кристъл стоеше заслушана в звука на отдалечаващия се конски тропот. За първи път през живота си изобщо не можеше да мисли. В тишината, която настъпи след заминаването на Ройс, тя остана да седи на седлото, опитвайки се да осмисли казаното от брат й.
С всеки спомен сърцето й се свиваше все повече и повече. Ройс наистина беше зъл човек. Това сигурно беше семейна черта.
Денят беше горещ и предвещаваше горещо лято. Два ястреба се виеха над стените на каньона. Кристъл свали шапката си и изтри чело с ръкав.