Мама, Джъдж, Конър — Кристъл носеше отговорност за всеки от тях. Бремето беше твърде тежко. Тя беше само един човек, при това не беше много умна.
Най-накрая се насили да тръгне, върза конете в колона по един и ги подкара обратно към ранчото. Когато се прибра, вече наближаваше пладне. Сток се мяташе неспокойно в леглото си. Треската му се беше засилила. Е, той поне беше проблем, с който Кристъл беше в състояние да се справи.
След много възражения той й позволи да избърше челото му със студена кърпа и да смени мокрите от пот чаршафи. Кристъл обаче не можа да го накара да облече бельо. Докато тя оправяше леглото, той стоеше гол в ъгъла, след като тя му бе обещала да не го гледа.
— Никоя жена, освен майка ми, не ме е виждала гол, а и това беше през осемстотин и седма — думите му прозвучаха, сякаш се гордееше с това постижение.
Обърната с гръб към него, Кристъл го изчака да легне на чистите чаршафи.
— Ще се оправиш ли сам за известно време? — попита го тя, докато му подаваше чаша вода.
Той се задави, но успя да преглътне.
— Върши си работата. Нямам нужда от бавачка.
Кристъл го остави и отиде в обора да вземе отпочинал кон. Мъжете, които Конър беше наел, вече бяха започнали да работят по спалните помещения за Хам и за още двама каубои, които Конър възнамеряваше да наеме. Когато свършеха, щяха да започнат работата по разширяването на къщата.
— Отивам в града да потърся лекар. Някой от вас ще може ли да хвърля по един поглед на Сток от време на време?
— Мислите ли, че е безопасно да яздите сама? — попита един от работниците. — Чух да се говори, че наоколо имало индианци.
— Те обикновено не идват в тази част на окръга. Ще се оправя.
Тя измина бързо разстоянието до града, като си мислеше, че ако наистина й се случи нещо, проблемите на Конър щяха да бъдат решени. За негово нещастие обаче тя все още не беше готова да си тегли куршума, тъй като все още трябваше да мисли за мама и Джъдж.
Кристъл намери лекаря в кабинета му в близост до банката. След като му описа симптомите на Сток, той й предписа отвара, която можеше да се купи в универсалния магазин.
— Ако състоянието му не се подобри, обадете ми се и ще дойда да го видя.
— Да сте чули нещо за команчи отцепници в околността? — попита го тя, докато се приготвяше да си тръгне.
— Изгорили са някакво семейство в окръг Кендал преди няколко дни.
Кристъл потръпна. Кендал се намираше по средата между Кервил и Сан Антонио, по пътя, по който трябваше да мине Конър, за да се прибере у дома. Ройс не я беше излъгал. Команчите наистина бяха наблизо.
— Може би и вие трябва да вземете малко от отварата, госпожо — каза лекарят. — Не ми изглеждате много добре.
Тя му плати и тръгна към универсалния магазин, където по някаква лоша случайност налетя на Дженифър Уедърс и свекърва й, които тъкмо влизаха. Джени изглеждаше, сякаш току-що беше излязла от ваната, с колосана чиста черна рокля, бяла дантелена яка и боне, което подчертаваше изящните й черти.
Кристъл не само че не изглеждаше много добре, но и дрехите й бяха покрити с дебел слой прах от пътуването, а оръфаната й филцова шапка изглеждаше по-подходяща за главата на впрегатно муле.
Тя обаче не беше в настроение да се притеснява за вида си или да мисли за приличието. Подмина двете жени, като им кимна едва забележимо, купи отварата и излезе, за да тръгне назад към ранчото на Сток.
— Виж ти, никога не бих… — чу тя Дора Уедърс зад себе си.
Двете жени стояха до вратата и я наблюдаваха как се приближава към коня си, като я съдеха и заклеймяваха. Защо? Защото не беше добре облечена ли? Защото беше подмамила съпруга си в един катастрофален брак? Заради това кой беше съпругът й ли?
Всичко това нямаше значение. Внезапно Кристъл осъзна абсурдността на положението. Конър беше на път, където го очакваше опасност от страна на брат й; мама и Джъдж бяха принудени да водят нещастен живот. Проблемите бяха ужасни, немислими, нерешими. Въпреки това грубостта на Дора Уедърс, която Кристъл бе изпитала неведнъж, я ядоса. Искаше й се едновременно да се разсмее, да се разкрещи и да започне да хвърля разни неща. Но най-вече й се искаше да седне на земята и да се разплаче.
Имаше нужда от приятел.
Дженифър Уедърс я приближи изотзад.
— Добре ли сте? Мога ли да ви помогна?
Кристъл нямаше нужда от утеха от жената, на която съпругът й се възхищаваше. Особено след като тази жена беше толкова красива и достъпна.
Тя поклати глава и тогава забеляза една позната фигура на улицата. Кристъл премигна веднъж, два пъти, след това отново. Това беше невъзможно, но беше факт.