Тя се обърна и го изгледа. Погледът й не се хареса на Конър.
— Може и така да е — каза той и сви рамене, — но аз не мисля само за това.
Той веднага разбра, че не бе трябвало да го казва. Тя сигурно щеше да си спомни за обстоятелствата, свързани със сватбата им, и щеше да реши, че и той мисли за същото. Само че той нямаше предвид това. Конър изруга под мустак. Тези обстоятелства щяха да останат между тях завинаги — като стена, която никой от тях не можеше да събори. Начинът, по който Кристъл стоеше далеч от него и го задържаше само с предупредителния блясък в очите си, накара Конър да помисли, че сега тази стена беше станала по-висока и по-дебела отпреди.
Очевидно беше, че Кристъл бе разтревожена от нещо, но, изглежда, нямаше никакво желание да му каже от какво.
Тя отвърна поглед.
— Дай ми малко време и със Сток ще можете да се нахраните.
— Какво се е случило, докато ме нямаше?
— Мъжете започнаха да работят по обора.
— Нямах това предвид.
— Ходих в града за лекарството на Сток.
— Там да се е случило нещо?
Тя се поколеба.
— Срещнах един стар приятел.
— Може да го познавам. Как се казва?
Конър долови ревността в гласа си, но Кристъл сякаш не забеляза това.
— Не беше мъж. И „стар“ не е точната дума. Е, какво пък, мога да ти кажа. И без това сам ще научиш скоро. Госпожа Трухарт се е преместила в Кервил.
Конър едва се въздържа да не се разсмее от облекчение.
— Проклет да съм.
— Купила си е къща в края на града. Тя така каза „къща“, но и двамата знаем какво точно представлява. Останах с впечатлението, че е имала проблеми в Сан Антонио и е решила да се премести — тя вдигна глава и го погледна право в очите. — Говорих с нея на улицата. Дори я прегърнах. Всички ни гледаха. Знаеш ги какви са.
— И си решила, че това може да ме притесни?
— Тя се притесни. Каза ми, че не трябва да правя подобно нещо, но аз… е, бях в настроение да видя приятелско лице.
На Конър още повече му се прииска да я прегърне, но предупредителният блясък в погледа й не беше изчезнал.
— Не ти е лесно, нали? Имам предвид, когато ходиш в града. Омъжила си се за предател. Какъв беше онзи израз: с каквито се събереш, такъв ставаш.
— Те ще ти простят по-бързо, отколкото ще простят на мен. Всички знаят, че с измама те накарах да се ожениш за мен. Всички, с изключение на госпожа Трухарт. Или ако знае, това не я притеснява. Предполагам, че е виждала и по-лоши…
— Кристъл, престани.
— Какво да престана?
— Престани да се самонаказваш. Случилото се между нас е в миналото.
— Никога не може да бъде в миналото.
Той прокара ръка през косата си.
— От всички жени, които познавам, ти имаш най-трудния характер.
— Иска ми се това да беше всичко — усмивката й не можа да скрие отчаянието в гласа й. — А сега бъди така добър и ме остави да приготвя нещо за ядене.
Конър изруга отново. Нямаше друг избор, освен да направи каквото искаше Кристъл. По-късно, когато се беше погрижил за коня си, когато кучетата, пилетата и Сток бяха нахранени, а той бе привършил с вечерята, Конър я хвана за ръка и я изведе на задната веранда.
— Не яде много — каза Кристъл.
— Не бях гладен. Ела с мен до обора.
Тя се опита да се отдръпне, но той не я пусна.
— Там не е толкова зле — каза Конър. — Имаме одеяла и купчина слама на втория етаж. — Той прокара пръсти по дланта й. — Никога не сме го правили върху слама.
За миг му се стори, че беше успял да я убеди, защото тя се наклони към него и прехапа долната си устна.
Кристъл обаче не беше жена, която можеше да бъде разбрана лесно.
— Не мога — каза тя почти шепнешком.
— Защо?
— Не е… ти не би отвел…
Гласът й заглъхна и тя го остави сам да се досети.
— Ще трябва да бъдеш по-конкретна. В противен случай ще се наложи да те метна на рамо и да…
— Дженифър Уедърс!
— Какво?
— Нея не би отвел в обора.
— Разбира се, че не бих. Не искам да го правя. И изобщо какво общо има тя с това?
— Нищо. Забрави, че съм споменавала името й.
Конър знаеше, че вървеше по тънък лед. Той нямаше никаква представа как беше попаднал в такова положение, но все пак беше просто един мъж и му липсваше лукавство.
— Виж — каза той, като стоеше с отпуснати ръце, — ако съм сбъркал някъде, защо просто не ме удариш в лицето. Преди се получи.
Кристъл сподави вика си.
— Не искам да те удрям.
— Тогава какво искаш да направиш? Да не би да си решила, че не ти харесва да спиш с мен?
— Не това е проблемът. Аз все още съм Брейдън. Защо би ме пожелал? — Тя говореше с отчаяние, каквото той не бе чувал досега.
Това го потресе и го ядоса.
— Това е най-голямата глупост, която някога съм чувал. — Той се успокои малко. — Нещо се е случило, нали?