Начело на групата яздеше Далуърт Уедърс, бащата на Сторми.
Дори в тази пустош Конър очакваше, че Уедърс ще го подмине или щеше да започне да се оглежда за достатъчно високо дърво, на което да го обеси; вместо това Далуърт даде знак на останалите да спрат и да изчакат Конър да се приближи. Нат остана по-назад с мустангите, оставяйки Конър сам срещу групата ездачи. Мъжете си кимнаха за поздрав, а неколцина дори повдигнаха леко шапките си и измърмориха някакъв поздрав.
Конър назова неколцина по име. Те изглеждаха, сякаш им бе неудобно, че си спомняше имената им.
Уедърс слезе от седлото и остави коня си да пасе; останалите последваха примера му. Каубоите останаха отзад да пазят конете им.
Уедърс измъкна лула от джоба си и я напълни с тютюн. Конър му предложи кибрит. Той се поколеба, но прие и запали лулата си. Конър оглеждаше ранчеросите. Всички те си приличаха — едри, калени, на средна възраст, с малки коремчета, но силни и корави.
— Тръгнали сме след команчите — каза Уедърс най-накрая.
— Ние идваме от север. Не съм забелязал индианци.
Уедърс го изгледа с присвити очи, което се дължеше на твърде дългото стоене срещу слънцето.
— Може би си забравил за какво да гледаш.
— Има някои неща, които един мъж никога не може да забрави.
Уедърс изсумтя и дръпна от лулата си.
На Конър му се искаше да му каже колко много съжаляваше за Сторми, но не смяташе, че думите му щяха да бъдат приети добре.
— Да не би да търсите онези команчи, които са изгорили семейството в Кендал?
— Не сме сигурни. Аз търся онези, които нападнаха моя имот преди три нощи — той вдигна ръка. — И недей да гледаш, сякаш си готов да отлетиш. Поразпитахме наоколо и доколкото успяхме да разберем, „Двойното Д“ е единственото ранчо, което е било нападнато. Имотът на Сток е в безопасност.
— Семейството ти добре ли е?
Уедърс кимна, без да казва нищо. Конър знаеше, че той мислеше за сина си.
— За първи път от дълго време имаше луна. Те се промъкваха, готови да отмъкнат цялата ремуда, а аз си спях кротко като абсолютен глупак. Тогава започна стрелбата. Не бяха моите момчета. Някой друг ги подплаши. Може да не е бил само един. Стреляше се отвсякъде. Конете ми се разбягаха, но когато ги прибрахме, липсваха само два.
— Имал си късмет.
Уедърс се втренчи мрачно в него и на Конър отново му се прииска да повдигне въпроса за Сторми, но отново си замълча. Уедърс беше загубил единствения си син по време на война, която се беше водила далеч от Тексас, и едва ли се мислеше за късметлия.
Горчивият опит беше научил Конър, че когато с някой мъж се случеше нещо ужасно, той никога не успяваше да го забрави.
Ранчерото всмукна от лулата си.
— Наоколо се мотаят и лоши хора. Ако разговаряш с някого за нас — Конър знаеше, че Уедърс имаше предвид Дора и снаха си, — кажи им, че сме тръгнали към Саут Форк на река Гуадалупе.
Конър помнеше това място от младежките си години. То представляваше пуста, планинска местност, в която имаше множество пещери, трева, вода и дивеч. Индианци и престъпници можеха да се крият там дълго време. В миналото команчите не бяха създавали толкова много неприятности, но тези бяха команчи отцепници, отделени от братята си в резерватите, и това ги правеше непредвидими.
— Ще се погрижа всички заинтересовани да научат — каза Конър с кимване. — Аз също ще се оглеждам за индианци.
Той се обърна, за да се качи на коня си.
— О’Браян.
Конър се обърна и видя Уил Бюкенън, един от ранчеросите, да му подава ръка. Той я пое и я стисна, но Бюкенън избягваше да го гледа в очите.
— Исках да ти благодаря, че купи онези коне от мен. Плати ми повече, отколкото исках.
— Стоката беше добра, господин Бюкенън. Продадох повечето от тях с печалба.
— Обзалагам се, че не си спечелил много. Можеше да ги имаш и за по-малко. Не един от нас ти е задължен.
Неколцина от ранчеросите измърмориха съгласието си, но Дал Уедърс не беше между тях.
— Как разбрахте, че купувачът съм аз?
— Никой тук няма откъде да намери пари.
— Не се извинявам.
— И не би трябвало. Ти се връщаш в окръга й купуваш парцели от хората, които са се отчаяли и искат да се махнат. Не виждам как можеш да изкараш печалба от всичко.
— Аз знам какво правиш — заговори един друг мъж на име Джеф Куинлан. Той не изглеждаше толкова приятелски настроен към Конър, колкото беше Уил. — Изкупуваш всичко около „Бушуак“. Ограждаш Едгар Брейдън.
— Не го правя нарочно. Просто така се получи.
Куинлан изплю част от тютюна, който дъвчеше.