Телата им се сляха в едно и той вече не знаеше къде свършва тя и къде започва той. Любовта им беше толкова страстна, че когато светът се завъртя около тях, Конър се почувства, сякаш щеше да полудее.
Тя остана вкопчена в него дълго време. Той никога не се бе чувствал толкова добре. Неговата съпруга. Харесваше му как звучеше това.
Тя го правеше по-различен от обикновено. Правеше го възможно най-добър.
Конър си помисли, че може би беше намерил идеалната съпруга.
Само че Кристъл не му беше казала нищо и не искаше той да говори. Всеки път, когато Конър се опиташе да отвори уста, тя намираше начин да го спре.
Това й се удаваше много лесно.
Двамата облякоха ризите си и започнаха да се хранят, но Конър прекара повече време да я гледа. Тя имаше хубави крака, дълги и стройни, силни от годините, прекарани на седлото. Хубави глезени, хубави прасци, хубави бедра, хубави…
Той се спря. Трябваше да се концентрира върху по-безопасна територия. Проблемът беше, че в Кристъл нямаше нищо безопасно.
Тя му предложи чаша вино и той направи същото за нея. На Конър обаче не му трябваше алкохол, за да му се замае главата; присъствието на Кристъл беше достатъчно.
Когато се нахраниха, двамата легнаха един до друг и се загледаха в облаците, които се движеха над главите им. Той беше готов да подремне известно време с нея, след което да се възползва от момента, в който тя нямаше да бъде толкова бдителна и да я попита дали го желаеше или не, а след това да я люби страстно отново.
— Днес ходих в „Бушуак“.
Спокойствието изчезна. Все едно че го беше ударила с юмрук в стомаха. Той се отдръпна инстинктивно. Ето какво се криеше зад тази малка сценка, а той си бе мислил, че тя го желае толкова силно, че не може да се владее. Кристъл бе казал, че това не е разкаяние или проява на благодарност, но може би го беше излъгала. Може би беше излъгала и самата себе си.
— Опитах се да поговоря с татко за мама и Джъдж, но той не ме изслуша. Променил се е, Конър. В един момент си е същият като преди, а в следващия е съвсем различен. Плаши ме.
Треперещият й глас разкъсваше сърцето му. Конър се почувства като мерзавец заради това, че гледаше на нейните проблеми през собствените си очи. Той я прегърна. Кристъл го целуна по гърдите и обви ръка около кръста му.
— Казах ти, че нямам нищо против, че те живеят с нас.
— Но това не е добре нито за тях, нито за теб и мен. Това не е истинско решение и двамата го знаем прекрасно.
Тя беше права. Ако й кажеше, че не е така, щеше да излъже.
— Ройс не беше там, но го чух. Упражняваше се в стрелба някъде из хълмовете.
— Мислиш ли, че ще стане по-добър?
— Не знам. Възможно е…
— Веднъж го видях в действие. Той е страхливец. Това е нещо, което не може да бъде променено с упражнения по стрелба.
Кристъл се умълча и за миг му се стори, че може да е заспала. Дишането й обаче не беше равномерно и той усещаше напрежението в тялото й.
Спокойствието беше изчезнало, но не и любовта и желанието му към нея. Каквото и да изпитваше тя, той знаеше със сигурност, че й харесваше да се люби с него.
— Веднъж ти ми каза, че си жена, която си държи на думата. Или нещо подобно.
Тя го погледна.
— Така е. Не съм лъгала, откакто… — тя прехапа устна. — Защо винаги оставям това да застава между нас?
— Защото си такава, каквато си. А сега да се върнем към обещанието ти…
Очите й се разшириха от тревога.
— Какво обещание?
— Онова, че ще ме оставиш да направя каквото искам с теб и след това ти ще направиш същото с мен.
Тревогата изчезна и погледът й заблестя.
— А, това обещание. Мислех, че си го забравил.
— Няма начин. Залавяй се за работа.
Тя седна до него и свали ризата си. Гърдите й бяха едри и стегнати, а връхчетата им вече се бяха втвърдили.
— Съблечи се — нареди тя.
Той я послуша.
Кристъл го бутна по гръб върху одеялото и посегна към полупразната чаша с вино.
— Откраднах това от килера в „Бушуак“. Не знам дали принадлежи на твоето семейство, или на моето, но сега вече е наше.
Тя го поля от стомаха до бедрата с тъмната течност. Конър подскочи неволно, когато усети хлъзгавия хлад.
— Какво правиш? — попита той.
Кристъл сви рамене.
— Не знам. Видях чашата, погледнах към теб и си спомних за нещата, които направи с мен — тя премигна с престорена невинност. — Действам само по инстинкт. Кажи ми, ако направя нещо не както трябва.
Тя облиза виното под пъпа му, след което облиза устни.
— Не е зле.
— Съвсем не е зле — съгласи се Конър. Гласът му беше по-висок от нормалното. Тялото му се втвърди.