Кристъл доказа, че можеше да бъде също толкова развратна колкото и той.
Глава 18
През следващите две седмици двамата бяха толкова заети със задълженията си в ранчото, че нямаха повече възможности за неприлични удоволствия.
Въздържанието се превърна в ежедневие. Конър не беше много добър във въздържането и от погледите, които му хвърляше Кристъл, му ставаше ясно, че това важеше и за нея.
Най-лошото беше, че в ежедневието тя сякаш се отдалечаваше от него, сякаш си мислеше, че двамата споделяха нещо само когато бяха в леглото.
Ако беше така, а той изобщо не вярваше в това, просто щеше да им се наложи да се любят постоянно.
Хелга се оказа жена с многостранни заложби и се зае с надзираването на строителните работи. Конър нямаше никаква представа, как тя бе станала архитект и надзирател, но едно беше сигурно — определено знаеше как да издава заповеди на английски и немски. Ако Хелга кажеше, че нещо трябваше да се преправи, то се преправяше. Построени бяха първо една спалня, след това още една, след тях отделна трапезария и коридор, веранда, която обграждаше цялата къща, сенник, три камини и голям склад.
Оставаше само да боядисат конструкцията с бяла боя и дори самият президент Грант щеше да се почувства у дома.
Анабел беше заела единственото легло, а Кристъл спеше на един импровизиран нар, поставен до прозореца на предната спалня. Още от самото начало Хелга се беше настанила да спи на дивана, а в редките случаи, в които Джъдж се задържаше наоколо, отиваше да спи в обора. Конър спеше заедно с работниците в препълненото спално помещение, а Сток се беше нанесъл в новата си стая в близост до яслата на кобилата Алис.
Конър не беше сигурен дали някой беше доволен от това положение.
А освен може би Сток.
Първоначално Конър не обръщаше много внимание на Джъдж и едва забелязваше присъствието на момчето, което и без това се появяваше само за вечеря. Един или два пъти го беше заварвал да говори със сестра си, но те винаги млъкваха, когато го видеха. Той знаеше, че спореха, но не знаеше за какво.
Освен това не му влизаше в работата да се намесва. Момчето беше също като останалите мъже, които Конър познаваше — то му нямаше доверие и не го харесваше.
Конър приемаше това и двамата не си пречеха.
Това положение се промени на сутринта, когато Джъдж повали Кристъл на земята.
Тя беше облечена в кожените си дрехи и беше тръгнала към обора да оседлае Неприятност. Конър беше на покрива на почти завършената пристройка и разглеждаше току-що поставените дъски. Преди всичко обаче гледаше жена си. Тя не подозираше, че той е наблизо, и вървеше бързо.
Конър тъкмо бе започнал да пресмята от колко дни не беше спал с нея, когато задната врата на къщата се затръшна и Джъдж излезе тичешком навън.
Тя го повика по име, но той мина покрай нея, без да спре. Кристъл го последва в обора. Конър ги чу да говорят на висок глас и след около минута братът и сестрата излязоха отново навън. Момчето водеше оседлания си кон, а Кристъл подтичваше зад него.
— Недей, Джъдж — каза тя. — Те не са намислили нищо добро.
— Не можеш да ми казваш какво да правя — тросна се той. — Не си ми майка.
Той сложи единия си крак в стремето. Кристъл го сграбчи за ризата и тогава Джъдж я блъсна. Тя се препъна и падна назад.
Джъдж тръгна към нея, сякаш искаше да й помогне да стане, но се спря.
— Казах ти да не се опитваш да ме спреш, Кристъл. Остави ме на мира.
Той се метна на седлото и тръгна да заобикаля къщата. Конър се хвърли върху него, без да мисли, и изненада коня, момчето и самия себе си. Конят избяга, а Конър и Джъдж паднаха на земята. Кристъл се втурна към тях.
Тя отиде първо до Джъдж, което не зарадва особено съпруга й. Той се изправи и се изтупа, като си мислеше, че вече беше твърде стар за такива изпълнения.
Джъдж остана да лежи на земята и да го гледа ядосано. Кристъл се изправи и се загледа в Конър, сякаш не вярваше на очите си.
— Не мога да повярвам, че направи това.
— Аз също.
— Можеше да се нараниш.
Той не беше сигурен, че не се беше наранил. Определено беше добавил няколко синини по тялото си. Конър погледна момчето.
— Ако още веднъж я докоснеш, ще отговаряш пред мен.
— Не исках — измънка Джъдж. — По дяволите!
Джъдж Брейдън беше ядосан, намръщен и настроен войнствено. Конър не знаеше какво да прави с момчето, освен може би да го заведе в бараката и да му насини задника.
Само че това нямаше да свърши работа. Джъдж вече бе изпитал достатъчно насилие през краткия си живот.
Конър погледна Кристъл. Мъжете се бяха събрали до къщата зад нея и се опитваха да се преструват, че не гледат, но без да си дават много усилия.