Нат започна да го обучава на яздитните техники на команчите и само след една седмица всички, които имаха желание да гледат, бяха поканени на демонстрация на новооткрития талант на Джъдж. Анабел Брейдън отказа, но Кристъл отиде да гледа отдалеч как брат й язди из тревистата равнина.
Джъдж завърши демонстрацията си сред облак прах и се ухили на Кристъл. Тя превъзмогна страха си за него и заръкопляска, а мъжете се развикаха одобрително.
Момчето скочи на земята, очевидно доволно от ефекта, който бе предизвикало.
— Конят — каза Нат и кимна към запотения мустанг.
Джъдж смигна на сестра си и отведе коня към потока.
— Бих се заклел, че във вените на това момче има кръв на команч — каза Сток.
Блясъкът в погледа на Кристъл изчезна. Конър я отведе встрани.
— Какво има? — попита я той.
— Нищо — отвърна тя и поклати глава. — Просто се държа глупаво.
— Кристъл?
Тя го погледна.
— Казах ти, че няма нищо. Сток ми напомни как Едгар винаги е твърдял, че Джъдж не е негов син — тя се опита да се усмихне. — Едно нещо знам със сигурност. В него няма кръв на команч, защото се роди още когато живеехме във Вирджиния. Баща ми винаги обърква нещата.
„Невинаги — искаше да каже Конър. — Той е дал живот на теб.“
— Наел е прислуга за къщата — каза Конър. — Чух за това в града. Мъж и жена, които да се грижат за къщата и да готвят.
— Надявам се, че жената е на осемдесет и пет, а мъжът е едър и силен.
— Виж, това не знам. Чух да се говори, че Ройс се е забъркал с някаква банда. Когато Джъдж разбра за това, реши, че онези, с които е ходил да язди, вече няма какво да му предложат.
— Той не иска да прилича на баща си или на брат си — тя гледаше замислено земята. — Тъжно е, не мислиш ли?
— Не чак толкова. Това показва, че е умен. Чу ли, че Ройс се опитал да влезе в заведението на госпожа Трухарт, а тя го изхвърлила?
Конър бе искал да развесели Кристъл с тази случка. Вместо това тя му обърна гръб.
— По-добре ще е да се върна в къщата. Мама иска да говори с мен за необходимите мебели за новите стаи. Опитах се да й кажа, че тази къща не е моя, но тя не искаше да ме чуе.
— Къщата е също толкова твоя, колкото и моя, Кристъл.
Тя го погледна през рамо.
— Така ли?
Кристъл подсвирна на Светкавица, качи се на седлото и се отдалечи. Конър остана загледан след нея, докато тя не се скри зад хълма.
На следващия ден Хам се върна с Оро, чистокръвния жребец шампион, който Конър бе оставил в Саратога. Конят беше тъмнокафяв, със златиста грива и опашка, откъдето идваше и името му, което на испански означаваше „злато“. Когато Хам доведе Оро до къщата, всички прекратиха работата си, за да огледат великолепното животно. Сток, Нат, останалите мъже, Хелга и дори Анабел Брейдън излязоха навън, за да гледат как Хам подава юздите на Конър.
Кристъл стоеше встрани.
Конър погали Оро по врата, но погледът му беше насочен към жена му.
— Какво мислиш?
Лицето й се озари от светлина, каквато не бе виждал, откакто беше взела онази чаша с вино, а това се бе случило преди почти един месец.
— Мисля, че това е най-прекрасното животно, което някога съм виждала.
— Почакай само да го видиш как се движи. След един месец в окръга ще има надбягвания. Той ще участва.
— Не си въобразявай, че ще успееш да убедиш мнозина да се състезават срещу него — подметна Сток.
— Ще му сложа хандикап. Освен това не възнамерявам да го крия. Всеки, който се интересува от надбягвания с коне, може да дойде да го види.
Сток изсумтя.
— Тук всички се интересуват от надбягвания с коне.
— Не — намеси се Хелга. — Не всички.
— Готов съм още сега да се обзаложа, че докато стане време за надбягването, и ти ще започнеш да се интересуваш от състезанията с коне. Ако си достатъчно почтена, за да признаеш истината.
Гърдите на Хелга се надигнаха възмутено. Тя беше с една глава по-висока от Сток и с петдесет килограма по-тежка от него. Хелга не беше жена, която човек можеше да предизвика, без да си навлече неприятности.
— Аз съм честна жена, хер Прайс. Пет долара.
Сток не отстъпи.
— Става — той се обърна към Конър. — Как смяташ да сложиш хандикап на такъв красавец?
— С допълнителни тежести. Освен това не трябва да забравяш и жокея.
Той погледна към ъгъла на къщата, където беше застанал Джъдж.
— Ти ще участваш в надбягването, Джъдж.
Момчето пристъпи напред.
— За какво говориш?
— Казвам само, че ще бъдеш на седлото, когато Оро пресече линията на финала. Първи, разбира се.
— Не! — възразиха в един глас Кристъл и майка й.