Конър не им обърна внимание.
— Ще ти се наложи да се потрудиш доста.
— Аз и сега се трудя много.
— Ще трябва да работиш повече.
Джъдж тръгна бавно към коня. Оро го наблюдаваше с големите си очи.
— Разбира се, първо конят ще трябва да те приеме.
— А ако аз не го приема?
Въпреки предизвикателния отговор на момчето, Конър разбра от начина, по който Оро и Джъдж стояха и се гледаха, че в крайна сметка между тях щеше да възникне взаимно уважение.
Дали Джъдж действително можеше да спечели състезанието с Оро, зависеше от твърде много фактори. Джъдж беше доказал, че може да се оправя с мустангите, но Оро беше голямо изпитание дори за опитен ездач. Момчето трябваше да повярва в собствените си сили, ако искаше да спечели. В противен случай можеше да се нарани сериозно.
Вярата беше нещо, което не се срещаше в големи количества в семейство Брейдън. Конър хвърли един поглед на Кристъл, която гледаше брат си. Тя изглеждаше изгубена в лабиринта на семейството си и Конър се зачуди дали някога щеше да се освободи.
Глава 19
— Това са най-хубавите гърди, които…
Изражението на Сток накара Конър да млъкне.
— Казах нещо неприлично, нали?
— Не е моя работа да имам мнение за такива неща.
Конър се замисли за малко.
— Хубаво животно — добави той, след като измърмори раздразнено нещо под носа си.
Сток се опита да прикрие усмивката си.
— Да. Най-доброто, което някога съм виждал. Двамата яздеха на пасището. Кристъл се намираше малко встрани от тях, а Оро пасеше кротко зад нея.
Изглеждаше прекрасно със златистата си грива, която отразяваше слънчевите лъчи. Кристъл също изглеждаше прекрасно. Точно в това беше проблемът. Августовската жега я беше накарала да свали елека си и потната й риза беше прилепнала по всички онези места, които Конър искаше да докосне. Всички места, които…
Господи, ама че се беше разгонил. Сток му беше казвал това неведнъж, а дори Нат бе подръпнал раздразнено мустак. Този жест изразяваше много.
Бяха изминали шест седмици, откакто двамата с Кристъл се бяха срещнали край потока. Шест месеца, през които Конър бе копнял по нея, без да може да я има. Той се чувстваше, сякаш цялото му тяло беше нахапано от мравки, а не можеше да се доближи до единствената жена, която знаеше къде да го почеше.
На всичкото отгоре и състезанието беше отложено за средата на септември. Конър не би трябвало да се оплаква. Допълнителното време можеше да бъде оползотворено за обучението на Джъдж. От думите на Кристъл и тревогата в погледа й Конър знаеше, че тя не вярваше, че момчето можеше да се справи със задачата си. Анабел се бе разболяла, но бързо се беше оправила и сега често изразяваше на висок глас страха си, че Джъдж може да се нарани. Хам също не беше много доволен от решението на Конър, но той пък не гледаше с добро око на никой, който носеше фамилията Брейдън.
Приятелят му беше изказал толкова много язвителни забележки, че Конър му даде няколко свободни дни в знак на благодарност за това, че беше довел Оро в новия му дом. Хам прие с готовност; през последните две седмици не бе успял да види кой знае колко.
Конър оставаше единственият защитник на Джъдж и този факт го изненадваше също толкова, колкото и останалите. Не можеше да не признае, че момчето проявяваше воля и не се оплакваше от ежедневните тренировки, които правеше с Оро.
В далечината се чу трясък на гръмотевица. Настъпващата буря в природата напълно отговаряше на настроението му.
Сток измънка, че трябвало да провери стоката, и се отдалечи, а Конър се приближи до жена си.
— Идва буря — каза той.
— Хмм.
Тя свали шапката си и избърса чело с ръкава си. Влажни къдрици обрамчваха лицето и тила й. Косата й беше сплетена в дебела плитка, която падаше върху потния й гръб.
— Можем да се съблечем и да оставим дъжда да ни охлади — предложи й той.
— Хмм — каза Кристъл и му хвърли един бърз поглед. — Какво каза?
— Просто исках да се уверя, че ме слушаш.
— За момент ми се стори, че предложението ти е сериозно. Едва ли обаче е било.
Тя сви рамене, сякаш това нямаше значение. Гърдите й се раздвижиха под блузата. Конър се изкашля.
— Кристъл, аз винаги говоря сериозно, когато става дума за теб.
Тя понечи да каже нещо, но само погледна встрани от него към Оро.
— Трябва да мислиш за състезанието.
— Няма какво повече да бъде направено.
Тя въздъхна.
— Знам, но състезанието предизвика твърде голям интерес и не мога да престана да мисля за него. Вчера някакви мъже от Форт Уърт дойдоха да видят Оро, докато ти беше в града. Казаха, че срещу него щели да се състезават доста бързи коне. Сигурен ли си, че постъпваш правилно?