В кантората на адвоката тя беше научила само лоши новини. Баща й беше намислил нещо, в противен случай никога не би рискувал да загуби „Бушуак“. Той беше уредил Оро да загуби състезанието. От него можеше да се очаква всичко.
Тя излезе, оставяйки адвоката да гледа объркано след нея. Конър трябваше да научи за това. Той вече знаеше, че го очакваха проблеми. Разбира се, че знаеше. Беше го разбрал от самия облог.
Кристъл не беше съвсем сигурна къде се намираше лагерът на О’Браян и тръгна към реката и светлините на лагерните огньове. Те бяха разпръснати по двата бряга, на които някога бяха расли кипариси. Кристъл подмина няколко души и нито един от тях не й се стори познат. Тя вървеше по ръба на една ивица от храсти, когато една тъмна, висока фигура излезе пред нея.
Кристъл подскочи и сподави вика си.
— Не исках да ви уплаша, госпожо О’Браян. Няма да ви нараня.
Лунната светлина й позволи да огледа човека, който стоеше пред нея. Той беше по-висок и по-слаб от Конър. Косата му беше права и черна като нощта, също като очите му, които я гледаха напрегнато.
Лицето му имаше острите черти на индианец, но ако се изключеше дългата до раменете му коса, всичко в него беше бяло. Тя реши, че мъжът беше метис. Във вените му течеше кръв на команч. Ако имаше поне малко здрав разум, трябваше да се почувства застрашена. Но кога ли бе проявявала здрав разум?
— Кой сте вие? — попита го тя.
— Ако ви кажа, няма да ми повярвате. Наричайте ме Брит. Това е достатъчно.
Той говореше доста странно за метис.
— Какво искате? Какво търсите тук?
— Пазя жребеца. Съпругът ви не подозира за моето присъствие.
— Но защо…
— Имате по-голям брат, на когото нямам доверие.
— Защо не съм ви виждала досега?
— Защото избрах да не ме виждате.
— Но вие познавате Конър.
— Срещнахме се за кратко преди месеци.
— Не разбирам. Защо си правите труда да помагате на някого, когото едва познавате?
— Защото вие със съпруга ви сте единствените хора, чиито проблеми са по-сложни от моите. Пазете се. И не се приближавайте до по-малкия си брат. Тази вечер той трябва да обмисли много неща, а това се прави най-добре в усамотение.
Нито за миг не й хрумна да се усъмни в думите му, въпреки че не можеше да обясни защо.
— Това е свързано със състезанието, нали? И с облога, който баща ми е сключил с Конър.
— Съпругът ви е много щастлив, че се е оженил за вас.
— Кажете му го.
Усмивката на Брит смекчи чертите му.
— Той го знае.
Това беше единственото казано от него нещо, в което Кристъл не повярва. Той просто не беше запознат чак толкова добре с положението.
След това мъжът изчезна. Тя остана загледана в мястото, на което беше стоял допреди малко, и внимателно си припомни всичко, което й беше казал и за което беше намекнал. Джъдж се тревожеше за надбягването, но не защото се чувстваше неуверен. Той не знаеше дали трябва да спечели, или да загуби.
Баща й беше уредил Оро да загуби. Беше успял някак си да накара сина си да му сътрудничи.
На Кристъл й стана студено. Конър щеше да разбере истината. Брейдън отново искаха да го измамят.
Тя се опита да прошепне името му, но то заседна в гърлото й. Всеки път, когато потърсеше изход от положението, откриваше само високи, дебели стени.
Какво можеше да направи за Конър?
Можеше да му даде единственото нещо, което той искаше от нея.
Можеше да му даде секс.
За това обаче им трябваше легло, а всички легла в града бяха заети.
Хрумна й една мисъл. Хотелът не беше единственото място в града, където имаше легла. Дали смееше да направи това. Смееше, разбира се.
В края на краищата, тя все още беше онази жена, която беше уловила с ласо бъдещия си съпруг, когато се беше уплашила, че той може да й избяга.
Кристъл буквално изтича разстоянието до града и отиде до една двуетажна сграда, която се издигаше сама в края на тясна уличка. Ярко осветените прозорци сякаш я приветстваха с добре дошла.
Тя почука силно на вратата.
— Госпожо Трухарт — каза Кристъл, когато вратата се отвори, — трябва да поговорим.
Глава 20
— Изпратили сте да ме повикат.
Гласът на Конър се разнесе в заведението на госпожа Трухарт и достигна до леко отворената врата на втория етаж.
— Точно така.
— Вижте, госпожо Трухарт, знам какво става тук. Станала е грешка. Напоследък бях в лошо настроение и заради надбягванията утре някои от хората ми сигурно са решили да си направят малка шега.