— Така ли смятате? Това би било проява на голяма щедрост. Моите цени са високи, особено след като в града има толкова много комарджии.
— С удоволствие ще ви платя колкото…
— Това не е необходимо. Просто се качете горе и отворете първата врата, до която стигнете.
— Не искам да бъда груб…
— Не сте груб. И преди сте ми отказвали, в Сан Антонио, помните ли? Просто направете каквото ви казвам. Погледнете жената, която ви очаква. Ако не искате да останете с нея, обяснете й положението. Може и да ви разбере. Тя е от разумните.
— Нали не е Грациела? Онази, която работеше за баща ми. Съпругата ми каза, че я довела тук.
— Грациела Гомес се върна при семейството си в Мексико. Моля, качете се горе.
Настъпи тишина, след което се чу изскърцването на стълбите. Вратата се отвори. На леглото лежеше Кристъл.
Тя беше нервна и се чувстваше като истинска глупачка. Защо поне не беше задържала роклята си? Вместо това бе видяла черните чорапи и червените жартиери до леглото, които госпожа Трухарт й беше оставила с усмивка, и се беше пъхнала под завивките облечена само с тях и еднометрова лента от пера, които гъделичкаха гърдите й.
— Боже милостиви — прошепна Конър.
Кристъл се надяваше, че господ не ги гледаше отгоре, въпреки че в това, което правеха, нямаше нищо лошо. В крайна сметка двамата бяха съпруг и съпруга, които бяха принудени на водят целомъдрен живот в продължение на повече от два месеца.
— Ще ме откажеш ли? — попита тя.
Той се облегна на рамката на вратата. Беше нахлупил черната си шапка ниско над очите, а погледът му я приковаваше към леглото. Черната му риза беше разкопчана на врата.
Конър беше съблазнителен мъж.
— Да те откажа ли? След като ме докара чак до тук?
Той я оглежда дълго от главата до петите.
— Не, не изглеждаш глупаво.
Тези негови думи я притесниха още повече. Тя преглътна.
— Не можах да те намеря на барбекюто. Предполагам, че не си бил гладен. — „А може би баща ми е убил апетита ти.“ Не трябваше да мисли за това. Сега трябваше да мисли само за Конър.
— Гладен съм, и още как — всъщност умирам от глад.
Кристъл изпусна дъха, който бе задържала.
— В такъв случай ще трябва да направим нещо по въпроса.
Той затвори вратата с ритник, приближи се и хвърли шапката си на леглото.
— Да, трябва — каза той, като я гледаше. Седна на леглото и откачи единия жартиер. — Доста време мина.
Тръпки полазиха по цялото й тяло и се спряха в едно място недалеч от ръката му.
— Твърде дълго — каза Кристъл.
— Имам обаче един проблем.
Сърцето й се сви.
— И какъв е той?
— Не трябва да бързам. Не мисля, че ще успея да се справя с това.
— Понякога да не бързаш е добре. Но невинаги.
Тя коленичи на леглото и уви ръце около врата му.
След това целуна ъгълчетата на устата му.
Конър взе ръцете й между дланите си и отвърна на целувката й. На Кристъл й се стори, че ще умре.
— Искам това да продължи много, Кристъл.
Тя прокара език по гърлото му. Вкусът му беше солен и сладък едновременно, като амброзия смесена с орехи.
— Можем да го направим много пъти — прошепна тя в ухото му.
Още не беше завършила изречението си, когато той започна да разкопчава панталона си.
Кристъл си каза, че след като беше определил темпа, сега тя трябваше само да го спазва. Конър седна в края на леглото само по риза и тя преметна единия си крак през скута му и се отпусна върху ерекцията му.
Той си пое шумно дъх. Кристъл прокара език по устните му. Той изстена и тя го направи отново.
Изобщо не се чувстваше засрамена. Всъщност й беше много хубаво.
— Знаеш ли какво? Радвам се, че тази вечер не съм яла. Ти си по-вкусен от което и да било барбекю.
Той махна лентата с перата от гърдите й.
— Да не се опитваш да ме замаеш с думи?
Тя разкопча ризата му и отърка зърната си в гърдите му. През цялото време се наслаждаваше на допира на тялото му между бедрата си, точно там, където го искаше.
— Казвам ти истината — успя да каже тя, въпреки че думите й не прозвучаха твърде разбираемо.
След това усещанията ги накараха да загубят контрол и двамата забравиха за разговорите. Те се движеха в синхрон, сякаш дълго бяха репетирали точно този момент. Пружините на леглото скърцаха, стаята се въртеше около тях, а лампата ги къпеше в златиста светлина. Конър затаи дъх, притисна я силно и избухна в нея и Кристъл направи същото.
Тя се възхищаваше на сладостта и силата на усещането. Беше се вкопчила в него, сякаш се страхуваше, че той щеше да си тръгне и никога повече нямаше да го види.
Двамата оставиха тръпките да отминат, като тя леко го хапеше по врата, а той я притискаше плътно към себе си.