Когато накрая седнахме задъхани и си поръчахме по още една бира, изведнъж се сетих как го вършеше Горовски.
— Не е в плика! — казах аз. — Пликът е празен. Чертежите са във вестника. В спортния раздел. Той нито веднъж не го отвори. Пликът е само за отвличане на вниманието, ако случайно го наблюдават. Всичко е много добре изпипано. Вестника го пуска в друго кошче за боклук, малко по-късно. След като остави знак с тебешира. Може би на излизане от паркинга.
— Ах, дяволите да го вземат! — извика тя. — Загубих цели пет седмици!
— А междувременно някой е получил три комплекта автентични чертежи.
— Тоя е от нашите — каза Доминик. — Или е военен, или е от ЦРУ, или от ФБР. Истински професионалист, иначе нямаше да е толкова печен.
Във вестника значи, а не в плика. Десет години след тази история лежах по гръб на леглото си в Мейн и си мислех как танцувахме с Доминик Кол, а също и как оня тип Горовски си бе сгънал вестника бавно и внимателно и после дълго бе съзерцавал стотиците мачти на яхтите в залива. Във вестника, а не в плика. Тази подробност по някаква неведома причина все още ми изглеждаше показателна. Не това, а онова. После се сетих как прислужницата бе пъхнала вързопа ми под кората на багажника на сааба. Тя едва ли бе скрила там и още нещо, иначе Бек щеше да го намери и да го прибави към уликите на кухненската маса. Но постелките в сааба бяха овехтели и се пързаляха по пода. Ако тя бе склонна да скрие нещо като намерен пистолет под резервната гума на колата си, какво би могло да я спре да държи документи под постелките? А човек, който е в състояние да извърши всичко това, обикновено си води бележки за всяко нещо, което прави.
Надигнах се от леглото и пристъпих до прозореца. Следобедът отминаваше. Скоро щеше да падне мрак. Ден четиринайсети, петък, отиваше към края си. Слязох на долния етаж, като си мислех за сааба. Видях Бек да крачи по коридора. Забързано. Като човек, обзет от внезапна тревога. Влезе в кухнята и вдигна телефона. Допря слушалката за миг до ухото си и ми я подаде.
— Няма сигнал — каза той. — Телефоните са прекъснати.
Поех слушалката и се заслушах. Нямаше сигнал, не се чуваше обичайният шум по линиите. Мъртва тишина, ако не се брои бученето на кръвта в ушите ми. Сякаш бях допрял до ухото си морска раковина.
— Иди да провериш твоя — каза той.
Качих се обратно в стаята на Дюк. Вътрешният телефон работеше нормално. Поли отговори на третото позвъняване. Когато вдигна, аз му затворих. Но външната линия беше прекъсната. Подържах слушалката до ухото си, сякаш очаквах нещо да се случи, и в този момент Бек се появи на вратата.
— Мога да се свържа с портиерната — казах.
Бек кимна.
— Тя е на съвсем отделна линия — каза той. — Ние сами си я прокарахме. С външната какво е положението?
— Не работи — отвърнах аз.
— Странно — каза той.
Аз оставих слушалката. Погледнах през прозореца.
— Може да е от времето — казах.
— Не — отвърна той. Измъкна мобилния си телефон и го вдигна нагоре. Беше малка сребриста „Нокия“. — Това също не работи.
Той ми подаде телефона. Отпред имаше миниатюрно екранче. Скалата отдясно показваше, че батерията е напълно заредена. Но индикаторът на сигнала беше свит до долу. Насред екрана с тлъсти черни букви се мъдреше надпис: N0 SERVICE. Върнах му апарата.
— Трябва да ида до тоалетната — казах аз. — Веднага се връщам.
Заключих се в банята на Дюк. Свалих обувката си и отворих тока. Натиснах бутона за включване на устройството. На екрана се появи същият надпис: NO SERVICE. Изключих го, натиках го обратно в тока, пуснах водата в тоалетната, колкото да си дам вид, че правя нещо, и седнах на капака Не разбирах нищо от далекосъобщения. Знаех само, че от време на време телефонните линии се повреждат. Също и че мобилните комуникации невинаги са надеждни. Но какви бяха шансовете наземните линии на дадено място да излязат от строя едновременно с най-близката клетъчна антена? Твърде малки, казах си аз. Направо нищожни, ако питате мен. Явно беше умишлен саботаж. Но в услуга на кого? И кой ли го бе поръчал? Едва ли от телефонната компания. Те не биха извършвали ремонтни работи в най-натовареното време в петък вечер, когато всички се прибират от работа. Рано сутрин в неделя — може би. Във всеки случай никога не биха изключили наземните линии едновременно с антените за мобилни комуникации. При всяко положение те биха внимавали изключването да стане последователно във времето.