Кой ли тогава го бе организирал? По всяка вероятност някоя тежкокалибрена федерална агенция. От рода на АБН например. Може би бяха решили да си приберат прислужницата. Може би тъкмо в момента командоси преобръщаха складовете на Бек на пристанището и не искаха той да научи, преди да са готови да ударят и къщата му.
Но беше малко вероятно. Федералните щяха да мобилизират повече от един екип командоси. Щяха да ударят едновременно и складовете, и къщата. Дори и да не го направеха, нямаше нищо по-лесно от това да затворят пътя към къщата при първия завой. Те можеха да отрежат Бек напълно и завинаги от света. Разполагаха с двайсет километра пусто шосе, по което да правят каквото си искат. Бек им беше в ръцете, със или без телефони.
Кой тогава?
Може би Дъфи, неофициално и без да оставя следи. Нейният статус в агенцията все пак беше достатъчно висок, за да може някой мениджър в телефонната компания да й дължи голяма услуга, която тихомълком да бъде уредена в нужния момент. Особено ако тази услуга беше ограничена като географски обхват. Ако покриваше само един продълговат скалист нос, вдаден в морето. Както и една-единствена клетъчна антена, някъде по протежение на М-95. Това означаваше да остави пътуващите по магистралата петдесет километра без телефон, но с малко повече настойчивост Дъфи би могла да го постигне. Вероятно. Особено ако услугата бе ограничена не само по обхват, но и по време. Ако прекъсването нямаше да продължава неограничено, а, да кажем, четири-пет часа.
А защо ли Дъфи толкова се бе уплашила от телефоните, та да й трябват четири-пет часа? Само един възможен отговор: тя се страхуваше заради мен.
Бодигардовете бяха избягали.
Време. Разстоянието, делено на скоростта при постоянна посока на движение, е равно на времето. Времето е нещо, което е или достатъчно, или не стига. В конкретния случай не знаех кое от двете. Бодигардовете бяха заключени и изолирани от света в същия мотел в Масачузетс, където бяхме планирали първоначалния осемсекунден удар. Мястото се падаше на около триста километра на юг. Това поне го знаех със сигурност. Фактите са си факти. Останалото са само догадки. Но и от тях все пак можех да сглобя някакъв правдоподобен сценарий. Те са успели някак си да се измъкнат от мотела и да задигнат служебен форд. После сигурно са карали като бесни, да кажем, в продължение на цял час, парализирани от паника. Било им е жизненоважно да се отдалечат достатъчно, преди да предприемат каквото и да е. Отначало може и да са се позагубили сред ония пущинаци. После са налучкали вярната посока и са се добрали до магистралата. Дали са газ и са поели право на север. В един момент са се поуспокоили, видели са в огледалото, че никой не ги следи, намалили са скоростта до позволената и са започнали да се оглеждат за телефон. Но по това време Дъфи вече е била успяла да изключи телефонните връзки с къщата. Действала е бързо. Така че първата им спирка е била само загуба на време. Десетина минути, докато отбият, паркират, позвънят в къщата, позвънят на мобилния, качат се на колата и отново се влеят в движението. После отново в същата последователност на следващия паркинг. Вероятно първия срив на линиите са си го обяснили с нормален технически проблем. Това им е струвало още десетина минути. След което или са се досетили, че има закономерност, или просто са решили, че вече са достатъчно близко до целта, за да стигнат, без да спират повече. Или и двете.
А за да стигнат до целта, щяха да са им нужни около четири часа, отначало докрай. Но четири часа откога точно? От кой момент започваха да текат? Това е, което не знаех. Очевидно от началния момент бяха изминали не повече от четири часа, но и не по-малко от трийсет минути. Оттам следваше, че или имах предостатъчно време, или никакво.
Излязох от банята и погледнах през прозореца. Дъждът беше спрял. Навън бе нощ. Прожекторите на стената бяха запалени и грееха ярко, обвити в мъгла. По-нататък се виждаше само непрогледен мрак. Никакви фарове на кола в далечината. Слязох на долния етаж. В коридора Бек продължаваше да блъска по копчетата на нокията си, сякаш се надяваше от това телефончето да проработи.