— Аз също така и не го запитах. А трябваше. Или всъщност нямаше нужда. Можех да се досетя още преди да съм го видял. Но бях попаднал в клопката на собствените си предварителни нагласи, също като вас.
— Нагласи за какво?
— Бек знае наизуст пазарната цена на един „Колт Анаконда“ — казах аз. — Знае точно колко тежи. Дюк имаше „Щаер СПП“, което е екзотичен австрийски картечен пистолет. Куклата имаше ПСМ, което е не по-малко екзотичен руски пистолет. Поли има танкова картечница НСВ, може би единствената по рода си в Съединените щати. Бек направо пощръкля от факта, че сме нападнали с узита, а не с „Хеклер & Кох“. Той има достатъчно познания, за да направи една обикновена „Берета 92ФС“ да заприлича на М-9, като на военните.
— Е, и?
— Той не е това, което си мислим.
— А какво е тогава? Нали ти сам потвърди, че е едър вносител и дистрибутор?
— Така е.
— И какво?
— Търсили сте в грешния компютър — казах. — Прислужницата не е работила за Министерството на правосъдието. Работила е за Министерството на финансите.
— Какво, Тайните служби ли?
Поклатих глава.
— Не. АТОО. На Бюрото за алкохол, тютюн и огнестрелни оръжия.
В стаята настана тишина.
— Бек не е наркотрафикант — казах аз. — Той е контрабандист на оръжие.
Дълго време никой не проговори. Дъфи и Елиът се спогледаха. После и двамата се извърнаха към Вилянуева. Вилянуева към мен. Изчаквах да се досетят за тактическия проблем, но те още не стопляха. Поне не отведнъж.
— Та какво е правил тук човекът от Лос Анджелис? — запита Дъфи.
— Преглеждал е мостри — казах аз. — В багажника на кадилака. Точно както сте си помислили. Само че не на дрога, а на оръжията, с които Бек търгува. Той едва ли не ми го каза сам. Разправи ми, че наркопласьорите много се влияели от модата. Че искали все по-нови и по-модерни неща. Затова непрекъснато си сменяли оръжията, като все търсели най-новото.
— Така ли каза?
— Не го слушах внимателно — казах аз. — Бях смъртно уморен. Освен това всичко беше много объркано: маратонки, коли, якета, часовници.
— Дюк е работил в Министерството на финансите — каза Дъфи. — След като е бил полицай.
Кимнах.
— И с Бек най-вероятно са се запознали през този период. Бек го е подкупил и вербувал.
— А каква е ролята на Куин във всичко това?
— Предполагам, че е ръководил конкурентен канал за оръжие — казах аз. — Сигурно още откакто е излязъл от болницата в Калифорния. Разполагал е с цели шест месеца, за да си състави план. Освен това на човек като Куин много повече му приляга да се занимава с оръжие, отколкото с наркотици. Предполагам, че в един момент е видял в лицето на Бек конкуренция, която трябва да бъде превзета отвътре. Може би му е харесало колко умело Бек експлоатира пазара на наркопласьорите. Или просто килимите са му се сторили удобни като прикритие. Така че накрая решил как да се присламчи. Преди пет години отвлякъл Ричард и Бек му снесъл всичко на тепсия.
— Бек нали ти беше казал, че ония от Хартфорд са му клиенти? — обади се Елиът.
— Така е — отвърнах аз. — Само че са купували от него оръжие, не дрога. Затова той толкова се изненада на узитата. Сигурно току-що им е бил доставил цяла партида „Хеклер & Кох“ и изведнъж те се появяват с узита. Той просто не разбираше какво става. Може би си мислеше, че са сменили доставчика си.
— Доста тъпи се оказахме — обади се Вилянуева.
— А аз бях по-тъп и от вас — отвърнах. — Направо изумително тъп. Доказателствата щяха да ми избодат очите. Бек не е достатъчно богат за наркотрафикант. Печели добре, разбира се, но не по няколко милиона седмично. Веднага забеляза хиксовете, които бях издраскал по барабаните на двата колта. Знаеше наизуст точната цена и тегло на лазерния прицел към беретата, която ми зачисли. Тръгна с две нови МП5-ИЦИ да урежда, както се изрази, някакви сметки в Кънектикът. Вероятно ги е извадил от някоя пратка. Освен това притежава частна колекция от автомати „Томпсън“.
— А механикът за какво му е?
— Подготвя оръжията за продажба — отвърнах аз. — Така поне мисля. Центрова ги, изпробва ги, донагласява ги. Някои от клиентите на Бек не биха се зарадвали особено на некачествена стока.
— Не и тия, които познаваме — каза Дъфи.
— Снощи на вечерята Бек ме заговори за карабината М-16. За бога, той няма други теми за разговор! Освен това ме разпитва надълго и нашироко какво мисля за узито, сравнено с „Хеклер & Кох“, и ме слушаше очарован. Тогава си казах, че му е хоби, но той се оказа професионалист. Има достъп до компютъра на фабриката в Австрия, където произвеждат глоковете.
Всички мълчаха. Стиснах очи и отново ги отворих.