Изпратих му въздушна целувка.
Той вече се носеше към мен като товарен влак. Аз се дръпнах вляво и забих лакът в лицето му, но той успя да ме перне с лявата си ръка и ме събори настрани, сякаш нямах собствено телесно тегло. Паднах на едно коляно, но успях да се изправя и да се извъртя на една страна, преди да ме е цапардосал с поредния си безумен замах. От инерцията тялото му залитна напред и главата му ми попадна на мушката за едно ляво кроше, в което вложих цялата сила и маса на тялото си, от пръстите на краката нагоре. Юмрукът ми се заби в ухото му, той се олюля и аз успях да му нанеса един чудовищен десен прав в челюстта. После отскочих назад, за да си поема дъх и да видя какви поражения съм му нанесъл.
Поражения нямаше.
Беше понесъл четири силни удара, а по нищо не му личеше. Два пъти го бях улучил с лакът, а двата удара в главата му бяха най-силните, които бях нанасял някога в живота си. Горната му устна беше разкървавена от втория лакът, но извън това му нямаше нищо. Теоретически, трябваше да е в безсъзнание. В кома. Поне от трийсет години не ми се бе налагало да удрям някого повече от четири пъти. Но той не показваше признаци на болка. Нито на уплаха. За кома да не говорим. Подскачаше на пръсти около мен и ми се усмихваше. Беше спокоен. Движеше се с лекота. Беше огромен. Неуязвим. Не можех да му причиня болка. Както го гледах, разбрах, че нямам шанс. А той разбра по погледа ми точно какво си мисля. Усмивката му стана по-широка. Надигна се на пръсти с приведени рамене, протегна напред ръце и разпери пръсти като нокти на хищно животно. Започна да тъпче с крака — ляв, десен, ляв, десен, сякаш опипваше земята под себе си. Сякаш се готвеше да се хвърли върху мен и да ме разкъса на парчета. Устата му се разтегна още повече в някаква идиотска гримаса на садистично удоволствие.
Хвърли се право върху мен и аз се дръпнах вляво. Но той очакваше тази маневра и ми заби един десен право в гръдния кош. Усещането беше точно каквото може да се очаква от съприкосновение с двестакилограмово туловище, което се движи с десет километра в час. Гръдната ми кост сякаш се спука; имах чувството, че сърцето ми ще спре от удара. Краката ми се откъснаха от земята и паднах по гръб. В този миг изборът ми беше между живота или смъртта. Избрах живота. Претърколих се два пъти и се оттласнах с ръце от земята. Още щом стъпих на крака, отскочих встрани, за да избегна един десен прав, който щеше да ме убие на място.
От този момент нататък единствената ми грижа беше да остана жив и да дочакам следващата половин секунда. Гръдният кош ме болеше и подвижността ми беше леко ограничена, но в продължение на около минута успях да избегна всичките му атаки. Беше бърз, но му липсваше талант. Забих му още един лакът в лицето. С това само му разбих носа. На нормален човек с такъв удар щях да отнеса главата му. Но поне го разкървавих. Отвори уста, за да диша. Аз танцувах около него и изчаквах. Получих един ляв юмрук с широк замах по дясното рамо, който едва не парализира ръката ми. После за малко не ме улучи с десен в лицето, при което за миг ми се разкри. Устата му беше широко отворена заради кръвта, която шуртеше от носа, и аз му нанесох удара с цигарата. Това е стар номер, който бях научил преди години в един бар. Подаваш цигара някому, той я поема и я вдига към устните си, при което устата му се разтваря толкова, колкото да си пъхнеш пръста. В този момент го удряш с всички сили под брадата. Долната му челюст се счупва, всичките му зъби изпадат, често си прехапва и езика. Благодаря и довиждане. На Поли нямаше нужда да му предлагам цигара, понеже устата му и без това си беше отворена. Така че аз просто му светнах един ъперкът отдолу. Вложих в него всичките си сили. Беше изпълнен перфектно. Бях концентриран и във форма, стоях здраво на краката си и макар в сравнение с него да изглеждах дребен, всъщност съм доста едър и трениран мъж с огромен опит. Ударът попадна точно под брадичката му. Кост срещу кост. Замахът ми беше поне един метър, като накрая се изправих и на пръсти. На друг човек с такъв удар бих счупил не само челюстта, но и врата. Главата му щеше да отхвръкне и да се търкаля назад. Но на Поли не му стана нищо. Абсолютно нищо. Може би ударът ми го разклати с два-три сантиметра Той разтърси глава и ме удари в лицето. Видях замаха и направих всичко необходимо: отметнах рязко глава и разтворих широко уста, за да не ми избие зъбите. Моето движение отне част от силата на удара, но въпреки това имах чувството, че ме блъсна камион. Причерня ми пред очите, за миг не знаех къде съм, после алеята зад мен се надигна и повторно ме удари в гърба. Въздухът излезе взривно от дробовете ми, над устата си видях малък гейзер от кръв. Темето ми издумка по асфалта, небето над главата ми потъмня.