— Някой вдигна телефона — уточни Дъфи.
— Една жена на име Емили Смит. Оперативен мениджър на фирмата. Нищо не ми каза.
— Ти какво направи с нея?
— Заключих я в тоалетната. До понеделник е извън играта.
— Трябваше да я попритиснеш малко — каза Вилянуева — Да й изтръгнеш ноктите например.
— Не е в мой стил — обясних аз. — Но ако толкова държиш, върви ти. Тя си е горе, няма къде да избяга.
Той само поклати глава и не мръдна от мястото си.
— И какво сега? — запита Дъфи.
— И какво сега? — запита Доминик.
Бяхме още в каросерията на вана. Доминик Кол, съдията и аз. Фраскони бе отвел сириеца. Двамата с Доминик размишлявахме усилено, докато съдията припряно гледаше да си измие ръцете от кашата, в която го бяхме забъркали.
— Аз бях тук само като наблюдател — каза той. — Не мога да ви дам правен съвет. Не би било коректно. Пък и, честно казано, не знам какво да ви кажа.
Той ни изгледа неодобрително, отвори задната врата и се изниза. Дори не се обърна. Сигурно си го заслужавахме, след като бяхме избрали такъв патологичен темерут и досадник за свидетел. Непредвидени последици.
— Какво всъщност се случи? — продължи Доминик. — Какво видяхме ние?
— Има само две възможности — казах аз. — Едната е, че Куин чисто и просто е изработил човека. Класически номер. Подаваш му трохи, получаваш си парите, а като дойде време за последната вноска, му показваш среден пръст. А втората е, че действително си е офицер от разузнаването. И че това е легитимна операция. Която доказва две неща: че Горовски снася информация и че за тази информация сирийците са готови да платят големи пари.
— Но той отвлече дъщерята на Горовски — каза тя. — Това няма как да е било официална задача.
— И по-лоши неща са ставали — заявих аз.
— Той ги е мамил системно — каза тя.
— Съгласен съм с теб — кимнах. — Наистина ги е мамил системно.
— И какво можем да направим по въпроса?
— Нищо — отвърнах аз. — Защото, ако сега го арестуваш по обвинения, че е мамил сирийците за лична изгода, той веднага ще ти отговори, че не е така, той всъщност им е заложил капан, за да ги разобличи, и ще те прикани да докажеш обратното. И после не дотам учтиво ще ни напомни да не си навираме носа в работите на разузнаването.
Тя мълчеше.
— И още нещо — продължих аз. — Дори и наистина да ги е мамил, не се сещам в какво всъщност бих могъл да го обвиня. Има ли в устава клауза, която да забранява на един офицер да взима пари от идиоти в замяна на чист въздух?
— Не ми е известно.
— Нито пък на мен.
— Така или иначе, сирийците ще побеснеят — каза тя. — И с право. В края на краищата те са му платили половин милион долара. Длъжни са да реагират. В името на собствената си гордост. Дори да е действал законно, той е поел огромен риск. Половин милион риска. Те ще тръгнат да го гонят. А той не може просто така да изчезне. Ще трябва да остане на поста си. На мушката им.
Помислих малко и казах:
— Но ако няма намерение да изчезва, защо му е било да им иска всичките тия пари?
Тя не отговори. Погледнах часовника си. Помислих си: това, а не онова. Или може би този път по изключение: и това, и онова.
— Половин милион долара са прекалено много пари — казах аз.
— Много за какво?
— Много за сирийците. Просто не си струва. Скоро ще има прототип. После пробна партида. До няколко месеца ще има поне стотина завършени бройки, които ще се охраняват в някой склад от някой сержант. Биха могли да си купят една за десет хиляди долара. Ще намерят някой алчен ефрейтор да им я продаде. Може дори да откраднат една. И после просто да я разглобят, за да узнаят замисъла и принципа й на действие.
— Е, добре, сирийците са глупави като бизнесмени — каза Доминик. — Но нали чухме запис с гласа на Куин? Той има половин милион долара в банката.
Погледнах отново часовника си.
— Знам. Това е неоспорим факт.
— Е, и?
— Пак са много пари. Сирийците не са по-глупави от който и да било друг. Никой току-така не оценява една метална стрела на половин милион долара.
— Но нали знаем, че толкова са платили? Ти сам каза, че това е неоспорим факт.
— Не е така. Казах само, че Куин има половин милион долара в банката. Това е неоспоримият факт. От което не следва, че са му ги дали сирийците. Останалото са чисти догадки.
— Какво?!
— Куин е специалист по Близкия изток. Той е умен и покварен. Мисля, че твърде рано си се отказала.
— От какво съм се отказала?
— Да го наблюдаваш. Къде ходи, с кого се среща. Колко са потенциално неприятелските за нас режими в Близкия изток? Поне четири-пет. Представи си, че той дои два или три едновременно. Или всички поотделно. Като всеки си мисли, че работи само за него. Представи си, че пробутва един и същ номер вече три-четири пъти. Това обяснява защо има половин милион в банката за нещо, което според никого не струва половин милион.