— Не му знам номера — каза Дъфи. Той я изгледа. — Имам го запаметен в телефона — обясни тя. — Не го знам наизуст.
— Къде е Териса Даниъл? — запитах аз.
Харли само се усмихна. Няма да отговори, помислих си.
— Добре ли е? — запита Вилянуева. — Само нещо да й се случи…
— Нищо й няма — каза Харли. — Като нова е.
— Да донеса ли телефона? — запита Дъфи.
— Заедно ще идем за телефона — каза Харли. — След като подредите тия сандъци както си бяха. Я как сте ги разхвърляли. Не трябваше да го правите.
Той пристъпи към Дъфи и опря дулото на пистолета в слепоочието й.
— Аз ще чакам тук — каза той. — Заедно с жената. Тя ми е застраховката.
Вилянуева ме погледна. Вдигнах рамене. Явно ние двамата бяхме определени да разчистим терена. Пристъпих напред и взех чука от пода. Вилянуева взе капака на първия „Граал“. Погледна ме още веднъж. Поклатих едва забележимо глава, колкото само той да види. С какво удоволствие в този момент бих забил чука в тиквата на Харли… Или още по-добре в устата му! Щях веднъж завинаги да му реша стоматологичните проблеми. Но с чук не се излиза срещу луд, който е опрял пистолет в главата на заложник. Освен това междувременно ми бе дошла по-добра идея. За осъществяването й трябваше да си дадем вид, че послушно изпълняваме каквото ни каже. Така че кротко стисках чука и чаках Вилянуева да постави капака върху дебелата жълта тръба. Ударих го един-два пъти отстрани с юмрук, докато пироните се наместиха в първоначалните си дупки, после ги зачуках, изправих се и отново зачаках.
По същия начин заковахме и втория Траал. Повдигнахме касата и я поставихме върху другата. После заковахме РПГ-тата и ги наместихме точно в същия ред, в който ги бяхме намерили. След това снайперските карабини ВАЛ. Харли ни наблюдаваше внимателно, но полека-лека започна да се успокоява. Ние му се подчинявахме. Вилянуева явно разбра какво целя. Той беше доста схватлив. Намери капака за сандъка с пистолети „Макаров“. Преди да го положи върху сандъка, се спря за момент.
— Тия работи харчат ли се? — запита той.
Идеално! — помислих си аз. Тонът му беше разговорен, леко озадачен. Изразяваше професионален интерес, като на служител от АТОО.
— Че защо да не ги купуват? — рече Харли.
— Понеже са чист боклук — отвърна старецът. — Ти пробвал ли си ги?
Харли поклати глава.
— Чакай да ти покажа нещо — казах аз. — Става ли?
Пистолетът му беше плътно притиснат към слепоочието на Дъфи.
— Какво да ми покажеш?
Бръкнах в сандъка и извадих един „Макаров“. Издухах полепналите стърготини и го вдигнах. Беше стар и издраскан.
— Много примитивен механизъм — казах аз. — Те на практика са опростили оригиналната система на „Валтер“. Направо са я съсипали. И тоя, както и валтерът, е двойно действащ автоматичен пистолет, но дръпни спусъка и ще видиш разликата.
Вдигнах пистолета към тавана, подпрях го отзад само с палеца си за ефект и натиснах спусъка. Механизмът изстърга жално като скоростен лост на стара кола, когато отказва да превключи, и от усилието пистолетът се посука на една страна в ръката ми.
— Пълен боклук — повторих аз.
Повторих движението още веднъж, като се мръщех пресилено на стържещия звук и на нестабилната хватка.
— Умряла работа — казах аз. — С това нещо можеш да уцелиш някого само ако му опреш дулото в корема.
Хвърлих пистолета обратно в сандъка. Вилянуева намести капака.
— На твое място бих се замислил, Харли — продължавах аз. — Ако пробутваш такъв боклук на клиентите си, репутацията ти отива на кино.
— Не е мой проблем — каза той. — Аз съм никой. Само работя тук.
Зачуках пироните един по един, без да бързам, сякаш бях уморен. Дойде ред на касата с малките калашници. После на онази с големите.
— Тези може евентуално да ги продадете на Холивуд — каза Вилянуева. — Да снимат исторически филми. За друго не стават.
Заковах пироните и повдигнахме касата върху останалите. Вече целият внос на „Бизар Базар“ беше подреден на три стегнати купа, точно както ги бяхме заварили. Харли ни наблюдаваше, опрял пистолета в главата на Дъфи. Но китката му се беше изморила и показалецът не лежеше плътно върху спусъка както преди. Беше го преместил нагоре, към рамката, за да поеме част от тежестта на оръжието. Вилянуева плъзна касата с мозбергите по пода към мен. Намери капака. Бяхме отворили само една от касите.
— Почти свършихме — казах аз.
Вилянуева намести капака.
— Чакай малко! — извиках. — Забравихме две отвън. Отидох до тезгяха и вдигнах единия пърсуейдър. Загледах се в него, сякаш го разучавах.
— Виждаш ли това тука? — казах на Харли, като посочих лостчето на предпазителя. — Транспортират ги на предпазител. Не е правилно, може да повреди жилото на ударника.