— Зависи колко взискателен сте решили да бъдете — казах аз. — Ако мерите нещата в части от микрона, няма да откриете два абсолютно еднакви предмета.
— Това има ли значение?
— За мен не — отвърнах. — Когато насоча пистолет към някого, все ми е тая в коя конкретна кръвна клетка съм се прицелил.
Известно време той поседя мълчаливо. После бръкна в джоба си и извади един патрон. С лъскава месингова гилза и матов оловен куршум. Изправи го на масата срещу себе си. Приличаше на миниатюрен артилерийски снаряд. После го събори и го затъркаля с пръсти по плота. Спря го, коригира леко посоката и го тласна към мен. Патронът описа широка грациозна дъга, като потропваше тихо по дъбовата повърхност. Аз го изчаках да стигне до ръба на масата и го хванах в шепа. Беше .44-ти калибър ремингтън магнум без медна риза. Тупна тежко в ръката ми, може би имаше двайсетина грама. Направен да убива. Като нищо струваше близо долар.
— Играл ли си някога руска рулетка? — запита той.
— Трябва да се отърва от тая крадена кола — казах аз.
— Ние вече те отървахме от нея — каза той.
— Къде?
— Там, където никой няма да я намери.
Той се умълча. Аз също мълчах. Седях и го гледах. Сякаш се питах: Нормално ли е така да постъпва един обикновен бизнесмен? Нормално ли е да регистрира лимузините си на фиктивни фирми? Нормално ли е да знае наизуст цената на един „Колт Анаконда“? И да сваля отпечатъци от пръстите на гостите си върху чаши за уиски?
— Играл ли си някога руска рулетка? — повтори въпроса си той.
— Не — отвърнах аз. — Никога.
— Аз съм жертва на атака — каза той. — И току-що загубих двама сътрудници. В такива времена е редно да наемам нови сътрудници, не да губя и тези, които имам.
Седях и чаках. Минаха пет секунди. Десет. Давах си вид, че размишлявам върху думите му.
— Да ме наемете ли предлагате? — запитах. — Не съм убеден, че мога да остана тук дълго.
— Не ти предлагам нищо — каза той. — Взимам решение. Ти имаш вид на човек, който знае какво върши. Петте хиляди долара можеш да ги получиш, ако останеш. Не ако си тръгнеш. Евентуално.
Замълчах.
— Виж какво, нямам нужда да те наемам, ти и без това ми принадлежиш — каза той. — В Масачузетс е убит полицай, а аз знам как се казваш и имам отпечатъци от пръстите ти.
— Но?
— Но не знам кой си.
— Свиквайте с това — казах аз. — Как изобщо може да знаете кой кой е?
— Имам си начини — отвърна той. — Изпитвам хората. Я си представи, че те накарам да убиеш още един полицай? Като знак за лоялност?
— Ще ви откажа. И ще ви напомня, че с първия стана нещастен случай, за който много съжалявам. Както и ще започна да се питам що за обикновен бизнесмен сте всъщност.
— Моят бизнес не те засяга.
Не казах нищо.
— Хайде да поиграем на руска рулетка — каза той.
— И какво ще докаже това?
— Един федерален агент не би го направил.
— Защо толкова ви притесняват федералните агенти?
— Това също не те засяга.
— Не съм федерален агент.
— Докажи го. В известен смисъл аз вече играя руска рулетка с теб, образно казано, след като съм те допуснал в къщата си, без да знам кой си.
— Аз спасих сина ви.
— За което съм ти благодарен. Достатъчно, за да разговарям културно с теб. Достатъчно, за да ти предложа убежище и работа. Защото аз харесвам хора, които знаят какво вършат.
— Не си търся работа — казах аз. — Търся място, където да се скрия, да кажем, за четирийсет и осем часа, и после да си продължа по пътя.
— Ние ще те пазим. Никой няма да те открие тук. Ще си в безопасност. Стига да издържиш изпита.
— Руската рулетка е изпит?
— Безпогрешен — каза той. — Поне според моя опит.
Мълчах. В стаята отново настана тишина. Той се наведе през масата.
— Или си с мен, или си против мен. Във всеки случай, налага ти се да го докажеш. Надявам се, че ще направиш разумния избор.
Облегнат с гръб на вратата, Дюк се размърда. Подът изскърца под краката му. Аз седях и слушах океана. Във въздуха се издигаха пръски от вълните, вятърът ги грабваше и ги запокитваше в стъклото на прозореца. Дойде и седмата вълна, по-силна и по-гръмотевична от останалите. Пресегнах се и взех колта от масата. Дюк извади изпод сакото си пистолет за в случай, че ми хрумне да си играя на някоя по-различна игра. Беше „Щаер СПП“, който не е нищо друго, освен леко умалена версия на автомата „Щаер ТМП“. Рядко оръжие. Произвеждат ги в Австрия. В ръката му изглеждаше като някакъв голям, уродлив къс желязо. Отместих погледа си от него и се съсредоточих върху колта. Тикнах патрона в едно гнездо наслуки, затворих барабана и го завъртях с ръка. Освободен, приводният механизъм мързеливо мъркаше в тишината.