— Играй — каза Бек.
Аз завъртях още веднъж барабана, вдигнах пистолета и опрях дулото до слепоочието си. Почувствах хладината на стоманата. Погледнах Бек право в очите, задържах дъха си и натиснах спусъка наполовина. Барабанът се превъртя с една позиция, ударникът се запъна назад. Прецизният механизъм работеше безупречно. Дръпнах докрай спусъка. Ударникът падна. Чу се рязко изщракване. Силата на пружината се предаде по цялата дължина на пистолета и дулото потрепна леко срещу слепоочието ми. Но нищо повече. Издишах въздуха от дробовете си, свалих пистолета и го положих на масата, легнал върху дланта ми. После измъкнах ръката си отдолу и пистолетът изтрака глухо върху дървения плот.
— Твой ред е — казах.
— Исках само да видя как ще го направиш — каза той.
Тишина. Аз се усмихнах.
— Искаш ли да го направя още веднъж?
Бек не отговори. Вдигнах пистолета, завъртях барабана и го изчаках да спре. Опрях дулото до главата си. Цевта беше толкова дълга, че лакътят ми стърчеше навън и нагоре. Без да се бавя повече, дръпнах решително спусъка. В тишината се чу рязко изщракване. Звук на прецизен механизъм, струващ осемстотин долара. Свалих пистолета и за трети път завъртях барабана. Вдигнах го до главата си и дръпнах спусъка. Нищо. Четвърти път, по-бързо. Нищо. Пети път, още по-бързо. Пак нищо.
— Стига — каза Бек.
— Разправи ми сега за тия персийски килими — казах аз.
— Няма нищо за разправяне. Хората си ги постилат на пода. Преди това ги купуват. Понякога за много пари.
Усмихнах се. Вдигнах отново пистолета.
— Шансовете са едно към шест — казах. Завъртях за шести път барабана. В стаята настана мъртвешка тишина. Опрях дулото до главата си. Натиснах спусъка. От силата на пружината дулото леко ме тупна по слепоочието. Нищо повече.
— Достатъчно! — каза Бек.
Свалих пистолета, отворих барабана и изтърсих патрона на масата. Насочих го с ръка и му го търкулнах обратно. Той описа широка дъга по дървото. Бек го спря с длан. Две-три минути не каза нищо. Само ме гледаше, сякаш бях някакво диво животно в зоологическата градина. Имах чувството, че съжалява, задето не съм отделен от него с яки решетки.
— Ричард разправя, че си бил военен полицай — каза той.
— Тринайсет години — казах аз.
— Беше ли добър?
— Доста по-добър от ония мърльовци, които беше изпратил да го вземат.
— Той много те хвали.
— И с право — казах. — Нали го отървах. С цената на значителни неудобства за себе си.
— Някой ще те търси ли?
— Не.
— Семейство?
— Нямам семейство.
— Работа?
— Трудно ще ми е да се върна на работа точно сега — казах. — Не мислиш ли?
Той си поигра малко с патрона, като го търкаляше под меката част на показалеца си. После го вдигна и стисна в шепа.
— На кого мога да се обадя? — запита той.
— За какво?
Той разтърси патрона в шепата си, сякаш държеше зарове.
— За препоръка — отвърна той. — Нали си имал началник?
Мини, които започваха да гърмят една по една в ръцете ми.
— Бях на свободна практика — казах аз.
Той сложи патрона обратно на масата.
— Имаш ли лиценз и застраховка?
Помислих, преди да отговоря.
— Не съвсем.
— Защо?
— Имам си причини.
— Ванът ти регистриран ли е?
— Загубил съм някъде документите.
Той превъртя патрона между пръстите си. Очите му бяха вперени в мен. Виждах го как мисли напрегнато. Прехвърляше разни неща в съзнанието си. Обработваше информация. Опитваше се да я нагласи по собствените си представи и заключения. Аз мислено му подсказвах. Въоръжен, як мъжага с раздрънкан стар ван, който дори не е негов. Крадец на коли. Убиец на полицаи. Бек се усмихна.
— Дискове втора ръка, а? — каза той. — Знам го този магазин.
Аз не казах нищо. Само го гледах в очите.
— Позволи ми да отгатна — каза той. — Доставял си им крадена стока.
Идеалният кандидат. Поклатих глава.
— Пиратски копия — отвърнах. — Не съм крадец. Аз съм бивш военен. Опитвам се да си изкарвам хляба. Освен това вярвам в свободата на изразяване.
— Друг път! — каза той. — Вярваш в зеленото, в това вярваш.
Идеалният кандидат.
— И в това също — отвърнах аз.
— Добре ли печелеше?
— Не се оплаквам.
Той загреба патрона с шепа и го подхвърли на Дюк. Дюк го хвана във въздуха и го пусна в джоба на сакото си.
— Дюк е тук шефът на охраната — каза Бек. — Ще работиш за него. Считано от този момент.
Изгледах Дюк, после отново се обърнах към Бек.
— Ами ако не искам да работя за него?
— Нямаш избор. В Масачузетс има убит полицай, ние знаем кой си и имаме отпечатъците ти. Докато не разберем що за човек си, се смяташ в пробен срок. Но пък защо не погледнеш позитивно на нещата? Пет хиляди долара, това са доста пиратски дискове.