— Стига — каза Дюк. — Резултатът е равен.
Не охлабих хватката, нито пък Поли отслаби натиска срещу ми. Ръката му беше могъща и непоклатима като дънер.
— Казах стига! — извика Дюк. — Стига сте се пънали, тъпаци. Имате по-важна работа.
Вдигнах лакътя си високо нагоре, за да му попреча да ме изненада с някаква хватка в последния момент. Поли извърна поглед встрани и издърпа ръката си от пейката. Пуснахме се. Дланта му беше цялата на бели и яркочервени петна. Меките части на палеца ми пламтяха. Той се изправи и излезе от стаята. Чух тежките му стъпки по дървеното стълбище.
— Много тъпо! — каза Дюк. — Ти току-що си спечели още един враг.
С мъка си поемах дъх.
— Е, какво, да се бях оставил да ме победи ли?
— Щеше да е по-добре за теб.
— Но нямаше да е в мой стил.
— Значи си глупак — каза той.
— Ти си шеф на охраната — възразих аз. — Твоя работа е да го накараш да се държи като възрастен.
— Не е толкова лесно.
— Тогава го разкарай.
— И това не е лесно.
Бавно се надигнах от мястото си. Свалих ръкава на ризата и закопчах маншета. Погледнах часовника си. Наближаваше седем. Времето минаваше.
— Какво ще правя днес? — запитах аз.
— Ще караш ван. Знаеш как става, нали?
Кимнах, защото нямаше как да отрека. Нали все пак бях карал вана, когато спасих Ричард Бек.
— Искам да си взема повторно душ — казах аз. — И ми трябват чисти дрехи.
— Кажи на прислужницата — рече той. — Или може би си въобразяваш, че съм ти камериер?
Той ме изгледа, обърна се и се заизкачва по стълбите. Аз останах сам в мазето. Разтъпках се и протегнах ръце, вдишах и издишах дълбоко и разтърсих китката си, за да облекча напрежението в мускулите. После облякох якето си и тръгнах да търся Териса Даниъл. Теоретически тя можеше да е заключена и някъде наоколо. Но я нямаше. Мазето на къщата беше цял комплекс от помещения — имаше котелно, където се кръстосваха тръби и пещите ревяха; имаше перално помещение с голяма машина, монтирана върху дървен плот, за да се източва гравитационно в една тръба, която минаваше покрай стената. Складови помещения нямаше. Две от стаите бяха заключени. Вратите бяха от масивно дърво. Заслушах се. Отвътре не се чуваше нищо. Почуках леко, но отговор нямаше.
Качих се отново горе и в коридора на първия етаж срещнах Ричард Бек и майка му. Ричард си бе измил косата и я бе сресал на път от дясно на ляво, за да му скрива липсващото ухо. По същия начин постъпват оплешивяващите мъже, за да не им се вижда голото теме. На лицето му бе изписана познатата раздвоеност. Явно се чувстваше добре в мрачната безопасност на своя дом, но същевременно усещаше, че донякъде е попаднал в капан. Изглеждаше зарадван, че ме вижда. Не само защото го бях отървал, а може би и защото за него бях рядък представител на външния свят.
— Честит рожден ден, мисис Бек — казах аз.
Тя ми се усмихна, сякаш беше поласкана, че съм запомнил. Изглеждаше по-добре от предишния ден. Като нищо беше десетина години по-възрастна от мен, но ако се срещнехме случайно някъде — в някой бар или клуб, или при дълго пътуване с влак, — може би щях да й обърна внимание.
— Вие ще останете при нас известно време — каза тя. После сякаш изведнъж си спомни защо точно щях да остана известно време при тях: защото бях убил полицай, защото имах нужда да се крия. Тя се смути, извърна поглед и отмина по коридора. Ричард тръгна с нея, но се обърна да ме погледне през рамо. Поли не се виждаше. Вместо това ме очакваше Закари Бек.
— Какви им бяха оръжията? — запита той. — На ония двамата в тойотата?
— Узита — казах аз. Когато лъжеш, придържай се максимално към истината. — Плюс граната.
— Кой модел „Узи“?
— Микро — отвърнах аз. — От най-малките.
— Пълнители?
— От късите. С двайсет патрона.
— Абсолютно сигурен ли си?
Кимнах.
— Ти разбираш ли от тия неща?
— Узито е създадено от лейтенант в израелската армия — казах аз. — На име Узиел Гал. Любител техничар. Обичал да разглобява това-онова и да прави подобрения. Бил направил толкова много подобрения по старите модели чешки пистолети, че се получил напълно нов картечен пистолет, който кръстили на него. Това било през четирийсет и девета година. Серийното производство започнало през петдесет и трета, като след време започнали да ги правят по лиценз в Белгия и Германия. Виждал съм доста тук-там.