— И си напълно убеден, че тия бяха от модела микро, с късия пълнител?
— Без съмнение.
— Добре — каза той, сякаш това имаше голямо значение за него. После се обърна, излезе от кухнята и изчезна. Стоях и си мислех за настойчивостта на въпросите му и за измачкания отзад костюм на Дюк. Тази комбинация ме притесняваше.
Намерих прислужницата и й казах, че ми трябват дрехи. Тя държеше в ръка дълъг списък с покупки, отивала до супермаркета. Обясних й, че не я моля да ми купува дрехи, а просто искам да взема от някого назаем. Жената се изчерви, поклати глава и не каза нищо. Отнякъде се появи готвачката, съжали се над мен и ми изпържи яйца с бекон. Направи ми и кафе, след което денят вече не ми изглеждаше толкова мрачен. Нахраних се, изпих си кафето и се качих два етажа нагоре до стаята си. Прислужницата ми бе оставила дрехи в коридора, прилежно сгънати, направо на пода. Чифт черни джинси и черна памучна риза. Черни чорапи и светло бельо. Всичко изпрано и изгладено. Предположих, че са на Дюк. Ако бяха на Бек или на Ричард, щяха да са ми малки, а в дрехите на Поли щях да изглеждам като в циркова палатка. Вдигнах ги от пода и ги внесох в стаята. Заключих се в банята, свалих обувката си и проверих за поща. Имаше само едно съобщение. От Сюзан Дъфи. Гласеше: „Местоположението ти определено по карта. Заемаме позиции в мотел на 40 км югозападно край М-95. Отговор от Пауъл цитирам поверителна и двамата ДУ след 5, 10–2,10-28 край цитата. Напредък?“ Усмихнах се. Пауъл явно говореше на моя език. Двамата ДУ след 5 означаваше, че и двамата бодигардове са били дисциплинарно уволнени от войската след пет години служба. Пет години в армията са твърде дълъг период, за да може уволнението им да се е дължало на непригодност или гафове при първоначалното обучение. Такива неща се изясняват още в самото начало. Единствената причина да те уволнят след пет години служба е, ако си лош по природа. Цифрите 10–2 и 10–28 не оставяха никакво място за съмнение. 10–2 е стандартен отговор при проверка на радиовръзката и означава: Чувам те ясно. 10–28 пък е кодирана молба: Изпратете незабавно линейка. В съчетание помежду си тези две съобщения значат нещо съвсем различно: „Тия не трябва да живеят, повярвай ми.“ Пауъл се бе ровил в досиетата им и видяното там никак не му бе харесало.
Намерих иконата за отговор и написах: „Засега няма напредък. Изчакайте още малко.“ После натиснах SEND и прибрах апарата в обувката си. Не се бавих дълго под душа.
Само се облях, колкото да премахна миризмата на пот от: фитнес залата, и се облякох в чуждите дрехи. Бях със собствените си обувки и яке и с палтото от Сюзан Дъфи. Слязох долу и заварих Дюк и Закари Бек, застанали един до друг в коридора. И двамата бяха с палта. Дюк държеше в ръката си ключове от кола. Още не си бе взел душ. Изглеждаше уморен и намръщено се вторачи в мен. Може би се дразнеше, че му нося дрехите. Предната врата беше отворена и; аз видях отвън прислужницата, която потегляше да пазарува с някакъв мръсен стар сааб. Сигурно щеше да купи торта за рождения ден на мисис Бек.
— Да вървим — каза припряно Бек. Тонът му означаваше: Чака ни работа, не се потривай. Двамата тръгнаха напред. Металният детектор изписка два пъти, по веднъж за всеки от тях, но не и за мен. Отвън беше доста хладно и ясно. Черният кадилак очакваше Бек на кръга пред къщата. Дюк му отвори задната врата и той се настани вътре. После Дюк седна зад волана, а аз до него. Така ми се стори правилно. Не разговаряхме помежду си.
Дюк запали двигателя, постави колата на скорост и потегли по алеята към портата. Далеч напред видях Поли, който тъкмо отваряше двете крила за прислужницата със сааба. Беше си облякъл костюма. Изчака ни да минем покрай него. Излязохме през портата и се насочихме на запад, към вътрешността. Обърнах се и го видях как веднага затвори след нас.
Изминахме двайсет и пет километра навътре в сушата и поехме по магистралата на север, за Портланд. Гледах право напред и си мислех къде ли ме водят. И какво ли ще правят с мен, когато стигнем там.
Закараха ме до самия край на пристанището извън града. Наоколо стърчаха кранове; в далечината се виждаха надстройките на корабни палуби. По напукания асфалт бяха натрупани изоставени контейнери. Наблизо имаше няколко ниски офиса. През цялото време пристигаха и заминаваха камиони. Във въздуха кръжаха чайки. Дюк влезе през една порта в малко заградено пространство от бетонни плочи, закърпени тук-там с асфалт. Вътре имаше само един ван без прозорци, паркиран точно в средата. Беше обикновен пикал, каросерията му беше надстроена с квадратен затворен фургон, по-широк от кабината. Такива най-често се наемат за пренасяне на покъщнина. Ванът беше среден във всяко отношение, нито голям, нито малък, без всякакви надписи. Съвсем обикновен ван, с нищо незабележим, син на цвят, на места с избила ръжда. Беше стар и явно бе прекарал живота си на соления морски въздух.