— Следователно са увеличили персонала.
Той кимна.
— Като са решили да хапят ръката, която ги храни.
Не отговорих.
— Сигурен ли си, че ползваха узита?
— Нали ги видях — отвърнах аз.
— А не МП5К?
— Не — отвърнах. — Изключено.
Между двете системи оръжия не може да става сравнение. Просто нямат нищо общо. МП5К е скъсена версия на картечния пистолет „Хеклер & Кох“ от началото на 70-те. Има две дебели ръкохватки от скъпа пластмаса. Изглежда много футуристично. Като реквизит от научнофантастичен филм. В сравнение с него узито сякаш е правено от пиян слепец.
— Изключено — повторих аз.
— Не ти се струва възможно да е случайно отвличане? — запита той.
— Не — отвърнах. — Едно на милион.
Той отново кимна.
— Значи те са ни обявили война — каза той. — И са се покрили. Изчезнали са.
— Защо им е притрябвало да го правят?
— Нямам представа.
Пълна тишина. Дори морето не се чуваше. Големите заоблени вълни идваха и си отиваха безмълвно.
— Смяташ да ги търсиш ли? — запитах.
— Тук позна! — отвърна Бек.
Дюк ме чакаше в кухнята. Беше ядосан и губеше търпение. Искаше да ме качи в стаята ми и да ме заключи за през нощта. Аз не протестирах. Една заключена врата без ключалка отвътре е много добро алиби.
— Утре в шест и трийсет — каза той — на работа.
Заслушах се, чух как ключалката щракна и стъпките му се отдалечиха по коридора. После си свалих обувката. Имах ново съобщение. От Дъфи: „Нормално ли се прибра?“ Натиснах REPLY и написах: „Докарайте кола на километър и половина от къщата. Оставете я с ключа на седалката. Тих подход, без светлини.“ Натиснах SEND. Мина известно време. Тя сигурно ползваше лаптоп. Представих си я как седи в стаята си в някой мотел с вечно включен компютър и го чака да каже: „Дзън!“ Имате поща!
Не след дълго тя отговори: „Защо? Кога?“
Написах: „Не питай. В полунощ.“
Дълга пауза. После тя отговори: „ОК.“
Написах: „Приберете я в шест сутринта. Незабелязано.“
Тя отговори: „ОК.“
Написах: „Бек познава собствениците на тойотата.“ Минаха деветдесет мъчителни секунди, преди тя да отговори: „Откъде?“
Написах: „Цитат: «делови взаимоотношения» край цитата.“ Тя запита: „Подробности?“ Написах: „Не ми даде.“
В отговор тя ми изпрати една-единствена дума: „Гадост!“
Зачаках. Тя не изпрати нищо повече. Сигурно се съветваше с Елиът. Представих си ги как разговарят бързо, без да се поглеждат, и се опитват да вземат решение. Написах един въпрос: „Колко души арестувахте в Хартфорд?“ Тя отвърна: „Всичките, т.е. трима.“ Аз написах: „Проговориха ли?“ Тя отвърна: „Мълчат.“ Запитах: „Адвокати?“ Тя отвърна: „Нямат.“
Доста тромав начин на водене на разговор, но поне ми оставяше време да мисля.
Написах: „Можете ли да ги държите изолирани?“
Тя отвърна: „Да, още два-три дни.“
Написах: „Дръжте ги.“
Дълга пауза. После тя ми изпрати: „Какво мисли Бек?“ Отвърнах: „Че са му обявили война и са се покрили.“ Тя запита: „Какво смяташ да правиш?“ Отвърнах: „Чудя се.“
Тя написа: „Ще оставим кола, препоръчваме да се измъкнеш с нея.“
Аз отвърнах: „Може би.“
Поредна дълга пауза. Накрая тя написа: „Изключи уреда, пести батерията.“
Усмихнах се. Дъфи си оставаше практична жена.
Цели три часа лежах с дрехите на леглото, като се ослушвах за телефона. Не чух звън. Малко преди полунощ станах, дръпнах встрани персийския килим на пода, долепих ухо до дъбовите дъски и се заслушах. Това е най-добрият начин за долавяне и на най-тихия звук в една къща. Чувах как работи парното отопление. Вятърът стенеше в прозорците. Самият океан беше притихнал. Къщата спеше дълбок сън. Беше масивна каменна сграда. Никакво скърцане, никакво пукане на гредоред. Предположих, че Дюк спи като заклан. Това беше третата ми полза от неговото изтощение. Той беше единственият, от когото имаше смисъл да се боя. Единственият професионалист.
Завързах стегнато обувките си и свалих палтото. Все още бях с черните джинси и риза, които ми бе дала прислужницата. Вдигнах догоре прозореца и седнах на перваза с лице към стаята. Известно време седях така, вперил поглед във вратата. После се обърнах и погледнах навън. Луната, доста отъняла, висеше в небето. Имаше и звезди, но не много. И лек вятър. И разкъсани сребристи облаци. Беше студено. Въздухът беше солен. Океанът се движеше бавно и равномерно.