Заключих вратата на верандата и тръгнах плътно покрай стената на къщата. Като се придържах към сенките, полека се добрах до стената на двора с гаражите. Намерих падинката до зида и скрих там шилото и длетото, увити в парцала. Нямаше как да ги взема със себе си. Щяха да пробият дупка в найлоновия чувал за боклук. По зида стигнах до морския бряг. Намерението ми беше да се добера до скалите зад гаражите, далеч на юг, където от къщата няма да ме виждат.
Бях изминал половината път, когато изведнъж се вкамених.
На скалите седеше Елизабет Бек. Беше с бял хавлиен халат върху бяла нощница. Приличаше на ангел или по-скоро на призрак. Беше се подпряла с лакти на коленете си и гледаше в далечината на изток, неподвижна като статуя.
Стоях, замръзнал на мястото си. Бях на десет метра от нея. Облечен бях изцяло в черно, но ако погледнеше наляво, тя щеше да види силуета ми на хоризонта. Всяко по-рязко движение щеше да ме издаде. Затова стоях като закован и не мърдах. Могъщи, спокойни океански вълни обливаха мързеливо брега. После още по-лениво се отдръпваха навътре. Звукът им беше успокояващ. Движението хипнотизиращо. Тя седеше и гледаше във водата. Сигурно й беше студено. Бе излязъл лек ветрец и развяваше косите й.
Бавно, полека пристъпих напред, сякаш се опитвах да се слея със скалите. Свих колене, разперих пръстите и приклекнах, подпрян на ръце. Тя помръдна. Леко извърна глава, сякаш нещо бе привлякло вниманието й. Изведнъж очите й се заковаха в мен. С нищо не показа, че е изненадана. Няколко минути гледаше право в мен. Дългите й пръсти бяха сплетени. Бледото й лице бе огряно от лунната светлина, отразена в плискащата се под нея вода. Очите й бяха отворени, но не виждаха нищо. Или пък бях приклекнал достатъчно ниско, за да оприличи силуета ми на скала или сянка.
Тя поседя така още може би десет минути, взряна в нищото някъде около мен. От студа започна да трепери. Изведнъж обърна решително глава на другата страна и се загледа към морето. Разплете пръсти, вдигна ръце и приглади назад косите си. Вдигна лице към небето. Бавно се изправи. Беше боса. Потрепери от студ или може би от мъка. Разпери ръце, сякаш ходеше по въже, и пристъпи към мен. Земята убиваше на краката й, това беше ясно. Тя се спираше на всяка крачка, опипваше почвата с голите си ходила, като пазеше равновесие с ръце. Мина на един метър от мен. Без да ме погледне, продължи към къщата. Обърнах се и я изпратих с поглед. Вятърът разтвори халата й. Нощницата й беше прилепнала за тялото. Тя се скри зад ъгъла на зида, ограждащ гаражите. Малко след това се отвори входната врата. Миг по-късно чух тихото щракване на бравата и вратата се затвори. Проснах се по лице на земята. Претърколих се по гръб и дълго гледах звездите.
Лежах така, докато ми се стори безопасно да се надигна и да притичам последните петнайсетина метра до водата. Измъкнах найлоновата торба от джоба си, съблякох се, сгънах дрехите си и внимателно ги поставих в нея, като преди това увих в ризата глока и резервните пълнители. Натъпках чорапите в обувките и ги добавих към пакета. Най-отгоре сложих малката ленена кърпа за чинии. Вързах здраво торбата и нагазих във водата, като я влачех след себе си.
Океанът беше студен. Друго не бях и очаквал. В края на краищата се намирах на брега на щата Мейн и беше едва април. Но все пак водата се оказа прекалено студена. Ледена. Дъхът ми секна. Вцепених се. Мускулите ме заболяха. За един миг замръзнах до мозъка на костите. Бях се отдалечил едва на пет метра от брега, а зъбите ми тракаха, папах безпомощно на едно място, а от солената вода очите ми смъдяха.
Продължих да плувам право напред, докато се отдалечих на десет метра от брега и вече виждах стената. Беше обляна в ярка светлина. Не можех да я прескоча. Не можех да я пробия. Затова трябваше да я заобиколя. Друг избор нямах. Плувах и спорех със себе си. Предстоеше ми да преплувам около петстотин метра. Може би малко по-малко. Бях силен, но не и особено бърз, а освен това влачех след себе си найлонова торба. Щеше да ми отнеме десетина минути. Максимум петнайсет. А за някакви си петнайсет минути никой не умира от преохлаждане. Никой. Във всеки случай не и аз. Не и тази нощ.